Каква е българската народна традиция за Бъдни вечер?

Първата омесена пита е Боговица - безкръвно жертвоприношение към Бога

Остава само един ден до „Малка Коледа“ (Бъдни вечер), а повечето домакинства се чудят и се маят какво точно да сложат на трапезата. За любителите на традицията, както е била едно време и както би следвало да е сега, Plevenutre.bg ще изясни традиционната подготовка.

Най-важното за празничната трапеза на Бъдни вечер е омесването на няколко вида обредни хлябове. За първия жената, докато меси, трябва да изрече различни благословии за здраве и плодородие. Първият хляб трябва да е голям и кръгъл, украсен с кръст, ограден с кръг или цветове от тесто. Той се нарича Боговица и е един вид безкръвно жертвоприношение на Бога. В този хляб се слага сребърна пара и без него Бъдни вечер не бива да се прави. Вторият хляб е за стопанството. На него се изобразява нивата, къщата, добитъка, покъщнината – най-съществените елементи, които осигуряват прехраната на семейството. Третият хляб е предназначен за коледарите. Най-често това е момински „вит-превит каравай“, т.е приготвен от момата за нейния избраник-коледар.

За вечерята се приготвят 9 постни ястия. Девет, защото на трапезата трябва да има от всичко, което е родила земята: сурово жито, варено жито, варен фасул, сарми, ошав, лук, чесън, сушени плодове, орехи, туршия, мед и т.н. Орехите и вареното жито, които останат, се запазват за Втората кадена вечер на 31 декември. В средата на трапезата се слага Боговицата и цялото семейство се събират около трапезата за Първата кадена вечер.

Преди да започне вечерята стопанинът прекадява около масата, а след него върви мома или малко дете, което трябва да пръска в четирите посоки просо с обредно заклинание. След това най-старата жена прекадява с тамян против уплаха, парализа и други душевни и нервни болести. След прекадяването най-възрастният мъж взема бъдника и го поставя в огнището с думите „Дядо Боже, ела ни на гости, да вечеряме!“



Снимка на Деня

Щрихи от Плевен