Проектозаконът за предучилищното и училищното образование е основен център на проведената дискусия

На 4 декември 2014г. в зала „Изток” на Народното събрание бе проведена кръгла маса на тема „Реформата в образованието – основа за икономическото развитие на България“. В срещата участваха над 160 представители на всички професионални гилдии, свързани с образованието – учители, директори, университетски преподаватели, депутати от Комисията по образование и наука, както и представители на родителски организации. Във форума взеха участие Милена Дамянова (народен представител от ГЕРБ) , Ваня Кастрева (зам.-министър на образованието), Йорданка Фандъкова (председател на Сдружение „Граждани за европейско развитие на България“), Томислав Дончев (вицепремиер по европейските фондове и икономическата политика). Специален гост бе професор Урсула Менле - председател на фондация „Ханс Зайдел“. От СОУ „Иван Вазов“ също имаше представител, който се включи във форума. Това е г-жа Евелина Ницова - класната ръководителка на 4б клас. Тя получи покана от кмета на столицата - г-жа Йорданка Фандъкова. След като се върна на плевенска земя г-жа Ницова сподели своите впечатления от събранието.

По нейни думи кръглата маса е протекла с интересна и ползотворна дискусия. Станало е ясно, че образованието е основен приоритет и в неговия център се намират учениците, които трябва да са успешни, креативни и щастливи граждани. Бяха обсъдени и образователните стандарти, техните цели и резултати като стана въпрос и за ролята на българския език. Томислав Дончев също така обяви новината, че преди няколко дни България е пуснала за одобрение на Европейската комисия окончателния проект на ОП "Наука и образование".

В център на проведената дискусия стана Проектозаконът за предучилищното и училищното образование, представен от Милена Дамянова. Тя обясни, че законът ще бъде дескриптивен, т. е. голям като обем, но без Правилник за прилагане. Г-жа Дамянова допълни още, че задължителната детска градина на 4-годишни деца отпада, тъй като представлява голям финансов ангажимент на държавата и общините. Детските градини пък получават право да приемат деца на 2-годишна възраст. В първи клас децата ще тръгват на 6 или 7 години - по преценка на родителите. Основните училища (до 8 клас) ще бъдат преобразувани до 10 клас с цел добиване на професионална насоченост.

Нов момент е автономията на училищата при разработване на нови учебни програми по предприемачество, гражданско и здравно образование и други нови предмети. Обсъдено бе и неформалното и информално обучение и разширяването на самостоятелната форма за обучение при точно определени условия.

Нов подход ще се наблюдава и при оценяването. От първи до трети клас децата ще получават само качествени оценки. Ще бъде въведена и оценка за индивидуални постижения. Целта е учене за умение, а не за оценка. Също така се обмисля и забраната на повтарянето до 4 клас. Други важни въпроси, които се повдигнаха бяха относно: Дуалното обучение в паралелки и за отделен ученик/група с практическа насоченост; Въвеждането на елктронни книжки в детската градина като книжното тяло ще бъде запазено, за да бъде осигурена по-голяма достъпност за всички социални групи; Задължителна квалификацията на учителите и директорите. Предвижда се и създаването на орган за граждански контрол - Обществен съвет.

По въпроса за финансирането членовете на дискусията предвидиха допълнителна надбавка, която не зависи от броя на децата - добрите оценки ще носят финансова добавка.

На финала на събранието се включиха и директорите на три софийски училища, за да разкажат за опита, придобит на обучението „Академия за млади лидери“. Те обясниха как стоят нещата с оценяването в Ню Йорк и какви са целите там - ученикът е в центъра, а учителят е партньор, организира и подпомага, а учителските екипи имат свобода на преподаването. Мобилните телефони на учениците се заключват, а те не ги търсят, защото часовете са по-интересни, екипни, цветни и раздвижени. Това повдигна въпроса за кои от чуждите методи са приложими и в България.