Бащата ми каза, че един ден мога да стана легенда на Локо, разкри героят от дербито

Бирсент Карагарен бързо се превърна в любимец на феновете на Локомотив. 21-годишното бързоного крило от Асеновград блесна в дербито, наказвайки градския съперник Ботев с гол в 90-ата минута и донесе сладкия успех на "смърфовете" и класирането за 1/4-финалите.

Ето част от изказването, което направи Карагарен пред „Тема спорт”:

Разбира се, че вярвах, че можем да елиминираме Ботев. Всички бяхме уверени, че можем да ги победим на Коматево. Бяхме добре подготвени, изгаряхме от желание да се докажем. Този мач се играе за честта и емблемата на Локомотив, за всички, които обичат клуба. Радвам се, че ги направихме щастливи. Казваш "баста" на всичко останало, излизаш на терена и в главата ти е само мисълта за победа. Играхме много добре. Не е важно, че аз съм вкарал гола, а че победихме. Успехът обаче е много важен за нас, защото зарадвахме всички локомотивци.

Знаехме, че трябва да изчакаме и своя момент. Успяхме да го направим. А аз бях сигурен, че ще вкарам в тази ситуация.

Дори когато получихме гола, повечето момчета викаха: "Давайте, можем, има време да спечелим". Венелин Филипов като вкара, вече бяхме убедени, че ще спечелим.

Чувството след гол няма как да го опиша. Бях на седмото небе. А качиш ли се на него, не искаш да слизаш. На терена беше лудница - всеки крещеше - бихме ги, още една-две минути и ги елиминираме.

Христо Колев – Бащата вярва във всички нас. На мен ми подвикна да се преместя на върха на атаката, за да се отворят пространства. Радваме се, че се получи.

Откакто Колев стана треньор, усещането в целия отбор е различно. Да не говорим, че като локомотивец ни върна духа. Знае как да говори с всеки, да успее да го стимулира преди двубой. Там се крие тайната на успеха му. На мен винаги ми е казвал да вярвам в себе си. И да знам, че ако се трудя и се раздавам, един ден мога да стана нещо като легенда на Локо. След такива думи как да не даваш всичко от себе си?

Като юноша на отбора мечтата ми бе да облека фланелката на първия отбор. Затова в момента няма по-щастлив човек от мен. Сбъдвам мечтите си.

Благодарен съм на всички треньори, при които съм играл като юноша. Не желая да ги деля. Но много благодаря на Атанас Узунов и Христо Бонев, които ме върнаха на Лаута. Заради тях сега съм в Локо. Задължен съм им.

След като навърших 18 години трябваше да напусна Лаута и  нещата се развиха доста трудно за мен. Отидох в Шумен и изкарах 6 месеца. Треньор ми бе Енрико Пичони. След това преминах в Етър. В този тим бях с братовчед си Дормушали Саидходжа. После се преместих във Верея.

През цялото време таях малка надежда, че ще се завърна на Лаута. Но не съм си представял, че толкова бързо ще започна да играя редовно. Трябваше да докажа много неща, а и още много имам да доказвам.

Знам, че с гола си съм направил нещастен Пичони и братовчед ми  Саидходжа. С тях постоянно имам бъзици, защото те са ботевисти, а аз локомотивец. Братовчед ми се обади веднага след мача. Поне се радваше, че аз съм вкарал гол. Той има гол за Ботев срещу Локо, а аз обратното. Така че фамилията ни има попадения и за двата тима, което е радващото.

За мен Мартин Камбуров е не само лидер на Локомотив, а много добър човек. Помага ми както на терена, така и извън него. Знам, че във всеки момент мога да разчитам на него, независимо за какво. Голяма опора ми е.