В открито писмо те дават положителна оценка за работата през първия му мандат

Оценката настореното за българската култура в първия мандат на министър Вежди Рашидов не се прави с онлайн подписка. Заставаме с имената си и с убеждението за обективна оценка. Това пишат в открито писмо, изпратено до медиите българските  творци Павел Васев, Пламен Карталов, Любен Генов, Калин Сърменов, Димитър Митовски, Мирослав Пашов, Андрей Слабаков, Христо Мутафчиев, Иван Павлов и Ценко Минкин.

Министър Вежди Рашидов и екипът му направиха първата голяма крачка за реформа в българските културни институти, за някои не особено популярна. Никое ръководство  на Министерството на културата  през последните 25 години не се осмели да предложи алтернатива за финансиране и по-благоприятни възможности за обективно оценяване на резултатитеот труда на хората на изкуството и творците на духовни блага.С новите посоки за творческа производителност се създадоха за първи път и реални стимули за по-голяма творческа свобода и инициативност, пише в писмото.

Широката панорама от културни институти - оперни, драматични и куклени  театри, симфонични оркестри, фолклорни ансамбли- заработиха по нов, по-продуктивен начин. Това доведе до адекватно заплащане в системата според положения труд, а не на всички по равно.
Изоставеният през 90-те години сграден фонд на МЕИ се превърна в сграда на съвременен музeен център (наричан разговорно Българският Лувър) благодарение и по инициатива  на Вежди Рашидов, който с енергия успя да организира финансиране  изцяло с европейски средства.

В продължение на много години в Министерството на културата нямаше структура за работа с европейски фондове. Вежди Рашидов успя не само да я създаде, но и да спечели многобройни проекти, като Ларгото в София.  Той успя да ремонтира десетки театри, зали, училища по изкуствата. Възстановени бяха унищожени от времето и безхаберието уникални паметници на историята и археологията като Червената църква край Перущица, Кръстатата казарма във Видин,  некрополът под църквата „Света София” в столицата,” Ески джамия” в Стара Загора...
Рашидов беше първият български министър от новото време, който не закриваше музеи, а откриваше нови и въпреки всички идеологически спорове около Музея на социалистическото изкуство, това място се превърна в интереснаи престижнаекспозиция. Същото важи и за Музея на съвременното изкуство,  отново създаден по проект със средства от Норвежката програма.
Впрочем  цялото усвояване на средствата по Норвежката програма, които ще бъдат насочени към дигитализация и опазване на културното наследство, беше започнато именно от Вежди Рашидов, а в двете години след неговото управление не претърпя абсолютно никакво развитие.
Рашидов подписа споразумения за филмови копродукции с Израел, Франция, върна сградата на „Шипка“ 6 на художниците, ремонтира  с европари Националната художествена галерия, издейства процент от залаганията в хазарта да отиват в Националния фонд „Култура“, подписа с Русия издаването на десет книги на български автори на руски и превод на руски автори у нас, пусна десетки проекти за българските читалища и за издаване и купуване на книги от библиотеките.

Разумните хора в България и дейците на  културата умеят да ценят добрите дела., пишат още в писмото си българските творци.