Избрани Новини
Самозапалването се оформя като български феномен
Докато Лидия се е самозапалвала, е имало снимащи и зяпачи, и никакво съчувствие
Д-р Цветеслава Гълъбова е родена на 13 септември 1966 г. в София. Завършва медицина в София и придобива специалност психиатрия. 11 години тя е началник на Отделението за мъже с остри психози в държавната психиатрична болница „Св. Иван Рилски“ в Курило, а след това и до ден днешен - неин директор.
- Д-р Гълъбова, в понеделник фотографката Лидия Петрова се самозапали, а миналата година - повече от десет българи. Зимата е почти при нас, ще ни затисне със студ и трудности, възможно ли е към крайния акт да прибегнат още хора?
- Не е изключено, доколкото при подобни решения влияние оказват факторите на околната среда. Човек, който решава да сложи край на живота си по този толкова мъчителен и демонстративен начин, се влияе не само от вътрешни стимули, но и от заобикалящите го обстоятелства. А доколкото средата не е драматично променена в сравнение с миналата година или настъпилите промени не са към добро, за съжаление според мен можем да очакваме още такива нещастия. Искрено обаче се надявам да не се случат!
- Какво кара човек да избере толкова болезнена смърт, ако психически е добре и ако не е със здрава душа?
- Ако е психично болен, трудно би избрал този начин за смъртен изход. Обичайно хората с душевни заболявания не прибягват към зрелищни начини за отказване от живота, а посягат към отравяне с медикаменти, скачат от високо или се самообесват. С две думи - при тях не наблюдаваме експанзивна изява, която да показва тежката автоагресия като начин за смърт. А който използва точно нея, това означава, че на всяка цена е желаел фаталния край!
- Т.е. такава личност не е виждала начин да продължи да живее на следващия ден?
- Да, тези хора са доведени не до ръба на отчаянието, а направо са погълнати от пропастта. И вече нищо не може да ги задържи.
- Нормалните хора казват - как е възможно да имаш дете и да причиниш на него и на себе си такава мъка.
- Нормалните хора разсъждават от позицията на собствените си проблеми и живот. А когато някой извърши толкова тежък и драматичен акт, пак казвам, участват вътрешните стимули, произхождащи от личностните особености, моментното състояние, минал опит, възпитание, проблеми, житейски постижения и провали, но също толкова голяма тежест имат и факторите на средата. Затова, ако някои избере да се самозапали, не може да кажем, че не е нормален. Трябва да се направи изключително сериозен анализ на тези случаи, и то всеки взет поотделно, и да се види защо това се случва в XXI век, в една от европейските страни. Това е много тревожно.
- Какви знаци дава решеният на самоубийство човек няколко часа или дни по-рано?
- Вероятно има симптоми, но въпросът е дали близките могат да ги интерпретират по правилен начин и да настояват да се потърси помощ. Обикновено сигналите се оценяват ретроспективно, когато нещата вече са необратими, защото в нормалната човешка психика не се побира мисълта, че детето ти може да избере този изключително жесток начин за край на живота. Няма как това да е първото, което ще хрумне на близките, ако забележат нещо необичайно.
- Контактувайки с колегите си от Европа, там докладват ли подобни случаи - примерно в Чехия, Испания или Скандинавието?
- Не ми е известно в последните години и десетилетия да е имало такива масови нещастия. Категорично самозапалването не е част от културата на европейските народи. В Индия имат по-особено отношение към изгарянето на тялото, но и за там не съм чула да стигат до самозапалвания. Всяка форма на жестокост - дали ще е към самия човек, или към другите, е белег на нецивилизованост.
- Какви спешни мерки трябва да вземат властите, за да предотварят нови самозапалвания? Трябва ли регистърът на психично болните най-сетне да заработи?
- Категорично трябва да се създаде информационна система независимо дали ще я наречем регистър, или не, защото не може да не разполагаме с информация за нашите пациенти - кога, къде и как се лекуват. А всички тези данни един ден да станат част от електронното здравеопазване. Що се отнася до въпроса за конфиденциалността, тя може да бъде напълно гарантирана със защитните механизми на технологиите от XXI век. Информационната система няма да доведе до редуциране на самозапалванията, но ще ни помогне в много други аспекти. Още нещо: налага се специалисти от всякакви области да направят сериозен анализ на ситуацията. Това не е ангажимент само на психиатрите и психолозите. Оформящият се като български феномен на самозапалването не може да се оставя просто ей-така и да се подминава, тъй като в момента има други проблеми като обществено-политическите, трудности при сформирането на кабинет и финансовите трусове.
- Какъв е профилът на потенциално заплашения българин, който може да стигне до самозапалване?
- В риск са хора с проблеми, които може да са парични, любовни, на работното място. Най-често тези индивиди са в активна възраст. Има едно твърдение, че женският пол е по-слаб, но истината е, че жените са доста по-устойчиви на всякакъв вид напрежение и стрес. На този етап заради малкото случаи, и дано не стават повече, не може да се направи психологически портрет на самозапалващите се. А шумното отразяване на нещастията от медиите със сигурност може да е фактор, който да улесни разпространението на явлението. Затова отговорността на средствата за масово осведомяване е огромна - така трябва да дозират информацията, че да не прекрачват границата, след която би се отключила поредица от трагични актове. Т.е. преди да се оповести случаят, да се проверят всички версии и тогава те да стигнат до хората. В това отговорност носят и институциите, които трябва да подават коректна информация.
- Ако видим около себе си отчаян човек, трябва ли да реагираме и как? За какво да следим и да бъдем нащрек, защото може да се стигне до самозапалване?
- Със сигурност трябва да бъдем по-съпричастни и да съчувстваме повече! Направи ми впечатление, че когато Лидия се е самозапалила, там е имало доста зяпачи и снимащи. Без никакво съчувствие и съпричастност... А в поведението си всеки ден трябва да бъдем именно такива, както и да намалим нивото на агресията във взаимоотношенията ни. За съжаление агресията в българското общество стана норма на поведение. Агресията, при която един индивид чрез физически, психически, икономически или други форми, принуждава друг да приеме неговото мнение.
- Такова поведение не ни ли връща 2000 години назад, когато са се устройвали зрелища с избиването на хора на арената, за да се даде кръв на публиката?
- Определено добрите нрави в българското общество са редуцирани. Търпимостта ни към различни негативни процеси е крайно висока. Затваряме се в къщите си и не се интересуваме какво става навън. Или пък ни интересува зрелището. Но я няма онази съпричастност и доброта, която ще ни спаси като хора и общество.
Топ Новини