Американският университет в България /АУБ/, Атлантическият клуб в България и фондация "Софийска платформа" с подкрепата на фондация "Фридрих Науман" организираха днес публична дискусия на тема "25 години по-късно". Събитието е част от инициативата "25
години свободна България", осъществявана под патронажа на президента на Република България Росен Плевнелиев. Представители на обществеността на Благоевград, преподаватели и студенти в АУБ и Югозападния университет "Неофит Рилски", ученици, представители на различни поколения се включиха в дебата за случилото се в България през изминалите 25 години след края на комунизма и началото на демократичните промени в страната. Сред участниците във форума бяха президентът на АУБ Кевин Аспегрен, бившият външен министър и член на Настоятелството на АУБ Соломон Паси - президент на Атлантическия клуб в България, координаторът "Проекти" за Македония и България на фондация "Фридрих Науман" Петя Дюлгерова. Акцент на дискусията в Благоевград беше политическото противопоставяне
между ляво и дясно с търсене на отговорите дали съществуват и какви са ценностните различия между тях, предаде БТА. Амбицията на тази инициатива е с отбелязването на 25-та
годишнина от края на комунизма, да се направи още една крачка към възстановяването на доверието в българското общество, което рядко е било толкова поляризирано, а политическият дебат толкова лишен от база за национално съгласие по ключови въпроси,
заявиха организаторите на дискусията. Днес оценяваме 25 години от свободата в България - инициатива на президента Плевнелиев, която символично е оглавена от президента Желю Желев, който беше и основен мотор на промяната, която сега отбелязваме, каза пред репортер на БТА Соломон Паси. Разбира се, резултатите от тези 25 години не са такива, които
удовлетворяват всички нас, посочи той. Според него малцина са тези, които ще кажат, че са доволни от всичко случило се през този период. "За да имаме една обективна оценка, нормално е да оценим тези 25 години в контекста на цялостното развитие на Третата българска държава, което е 131 години от Освобождението насам, коментира Паси. След Априлското въстание пет са националните каузи, които народът ни реализира. Това са Освобождението, Съединението, Независимостта и след това - членството в НАТО и в Европейския съюз. Една от тия каузи се случва през 20 в., две - през 19-ти, и цели две през тези 25 години, които коментираме.
Лично аз имах възможност да участвам в материализацията и финализацията на тези два проекта - и за НАТО, и за Европейския съюз. Така че тези 25 години наистина бяха благодатни и ние трябва да сравняваме България, от една страна, разбира се, с нашите мечти за нея, но от друга страна - с възможния сценарий: какво ли би се случило, ако не беше настъпила свободата. Ако България беше останала раздирана от противоречия, които прерастват във войни, както стана в съседна Югославия, днес най-вероятно щяхме да бъдем една разпокъсана и разединена територия, която в една своя част да прилича на Косово, в друга своя част да прилича на Сирия. Така или иначе смятам, че избегнахме едни много негативни сценарии, а това, че не сме постигнали, разбира се, най-идеалните е факт и се стремим към това", добави Соломон Паси.