Монахини станали неволна причина за разпространението на болестта

Петер Пиот беше едва 27-годишен учен от Антверпен, в Белгия, когато стана част от екипа, открил вируса на ебола през 1976 г. Четири десетилетия по-късно той се страхува от невъобразима трагедия във връзка с епидемията от ебола, която от началото на годината се разрази в няколко западноафрикански страни, посочва в британският в. "Обзървър". Пред изданието Пиот си спомня как точно е открит вирусът и защо е такова името му.
През септември на 1976 г. пилот от авиокомпания Сабена е донесъл в термос кръвни проби от белгийска монахиня, починала от мистериозно заболяване в Ямбуку, отдалечено село в северната част на Заир. Към термоса имало писмо от лекар от Киншаса, който молел пробите да бъдат анализирани. По онова време никой не подозирал за какво опасно нещо става дума и Пиот и неговите колеги дори не носели защитни ръкавици или защитни облекла, когато анализирали кръвта на монахинята.
За да установят от какво е починала жената, те инжектирали вируса, изолиран от кръвта, на опитни мишки. Няколко дни нищо не се случило и учените си помислили, че пробите са повредени, защото не са били съхранени при достатъчно ниска температура в термоса. Накрая мишките започнали да измират и учените си дали сметка, че става дума за нещо смъртоносно. Точно тогава Световната здравна организация препоръчала на експертите да отнесат пробите добре защитена лаборатория в Англия, но шефът на Пиот не искал.
По време на опитите той дори счупил една от епруветките, но за щастие никой не се заразил. Накрая експертите открили, че вирусът от епруветките изглеждал сходен с вируса от Марбург, който подобно на ебола предизвиква хеморагична треска и през 60-те години отне живота на няколко лаборанти в Марбург, в Германия. Когато експертите с помощта на техни колеги от Центровете за контрол и превенция на заболяванията на САЩ установили, че става дума не за вируса Марбург, а за нов вирус, стотици хора вече били починали от новото заболяване в село  Ямбуку и околните райони.
Тогава белгийското правителство решило да прати експерти на мястото, където избухнала епидемията, предвид факта че починалата от вируса монахиня била белгийка и че тя заедно с още няколко монахини, всички от Белгия, ръководели малка мисионерска болница в Ямбуку, по онова време част от белгийско Конго. Пиот бил сред експертите, пристигнали в Ямбуку. Там той за първи път облякъл защитно облекло, докато общувал с болни от новия вирус и си спомня, че хората в Ямбуку били доста шокирани от вида му. В даден момент Пиот се разболял и имал същите симптоми като на заразен от новия вирус, но после се оказало, че е само стомашночревна инфекция. Името на новия вирус измислили на място. Не искали той да се казва вируса Ямбуку, за да не се постави злокобно клеймо върху селото, в което за първи път се появил, затова използвали името на най-близката река Ебола.
Експертите установили, че белгийските монахини са станали неволна причина за разпространението на вируса, като инжектирали витамини на бременни жени, без да стерилизират иглите. Пиот признава пред британското издание, че доскоро си е мислел, че ебола е различна от такава заплаха като СПИН, защото епидемиите от ебола винаги са били кратки и на определени места. 

"През юни ми стана обаче ясно, че има нещо фундаментално различно с тази епидемия. По това време организацията Лекари без граница би тревогата. По това време и аз започнах да се притеснявам наистина", разказва откривателят на ебола. Според него СЗО е закъсняла в реакцията си, защото  африканският й регионален офис е пълен не с най-способните хора, а с политически назначения. А пък централата в Женева е преживяла големи бюджети съкращения, договорени от страните членки. Най-тежко засегнати от съкращенията били отделът за хеморагична треска и отделът за управление на кризите при епидемии. Пиот посочва, че ситуацията с настоящата епидемия от ебола е белязана от много негативни фактори, като това, че епидемията е в страни, току-що излезли от граждански войни и много от докторите в тях бяха избягали, а здравните системи бяха разрушени.
В Либерия например през 2010 г. е имало едва 51 лекари, от които мнозина са починали от ебола, припомня откривателят на вируса. Фактът, че епидемията избухна в гъстонаселения район между Гвинея, Сиера Леоне и Либерия допринесе за катастрофата, добавя Пиот. Там хората са изключително мобилни и е трудно да се проследи кой с кого е в контакт, а труповете на покойниците според традициите се откарват по родните им места и непрекъснато в зоната има сновящи джипове и таксита със силно заразни тела в тях. Според Пиот лошото е, че ебола е достигнала и големи населени места като Монровия и Фритаун, но ако достигне мегаполиси в Нигерия, тогава ще бъде невъобразима катастрофа.
"Дали сме изгубили контрола върху тази епидемия? Аз винаги съм бил оптимист и мисля, че сега нямаме друг избор освен да опитаме всичко, наистина всичко. Добре е, че САЩ и някои други страни най-накрая започнаха да помагат. Но Германия и дори Белгия трябва например да направят много повече. За всички трябва да е ясно, че това вече не е просто епидемия. Това е хуманитарна катастрофа", казва откривателят на ебола и призовава за здравен персонал, за експерти по логистиката, за камиони, джипове и храна за засегнатите страни, защото епидемията може да дестабилизира цели райони.
В градове като Монровия, където дори такситата са заразни, семействата трябва да бъдат обучени как да се грижат за болен от ебола и същевременно да се пазят от заразата, допълва специалистът. Пиот признава, че одобрява дори мерки като тази в Сиера Леоне, където за три дни беше забранено на хората да излизат навън и епидемията намаля малко.
Запитан дали става дума за началото на пандемия, Пиот посочва, че със сигурност ще има пациенти с ебола от Африка, които ще дойдат в Европа с надеждата за лечение. Те може да заразят някого в Европа, който може да умре. Но евентуално огнище в Европа или Северна Америка може бързо да бъде поставено под контрол. По-голямо безпокойство будят индийците, които работят в търговията и промишлеността в Африка. Ако някои от тези индийци се зарази и се прибере у дома и постъпи за лечение в индийска болница, където лекарите и сестрите не носят ръкавици, то тогава вирусът може да се разпространи.
Според Пиот е изключително невероятно вирусът на ебола да мутира внезапно и да започне да се предава по въздуха. Но може да се стигне до мутация, която да позволи на болните да живеят няколко седмици по-дълго и това би било от полза за самия вирус, но ще позволи на болните да заразят много повече хора, отколкото сега, пише dnes.bg.
Специалистът изразява надежда, че лекарствата, които сега се изпитват, ще станат достъпни за всички в случай на следваща епидемия. Според него болни могат бързо да бъдат лекувани с кръвен серум от оцелели от ебола. Сега обаче не трябва да се разчита изцяло на новите лекарства, защото за много хора те ще дойдат прекалено късно в настоящата епидемия. "Но ако се установи, че тези лекарства действително помагат, то тогава те трябва да са достъпни за всеки при следващата епидемия", казва Пиот.