Англичаните изпиват всеки ден около 165 милиона чаши чай

Можете ли да си представите 165 милиона чаши чай? Точно толкова (добре де, плюс-минус) изпиват британците всеки ден. Сутрин, на обяд, в почивката... Но най-автентичен, най-британски е прословутият 5 o'clock tea – следобедният чай в 5 часа. Поне веднъж трябва да опитате тази благина от Острова – гарнирана с кифлички с конфитюр, малки сандвичи и божествени кексчета.

Може би трябва да започнем със „Защо англичаните пият толкова много чай?“ и чак след това да преминем към „Защо пък точно в 5 следобед?“. Сега може и да ви се струва невероятно, но в миналото чаят е бил твърде луксозно питие, достъпно само за най-богатите. А на всичкото отгоре има разгорещени дискусии дали пиенето му не вреди на здравето (което най-вероятно само е увеличило броя на почитателите му). Особено обезпокоени в миналото са лекарите за влиянието на чая върху женското здраве (смята се, че той затопля утробата им и намалява плодовитостта им) и върху работническата класа (това от чист снобизъм).

Около продажбата на чай в заведенията в началото има някои практики, които днес биха ви отказали да го близнете даже. Според тогавашните данъчни правила, чаят в кафенетата се сварява в големи бидони сутринта, данъчният служител минава, събира данъка за съответните литри и барманът няма право да вари повече чай до края на деня. Т.е ако клиент дойде в 5 следобед, ще пие чай, сварен преди часове. По онова време една такава статия би била със заглавие „Защо да не пием чай в 5 следобед“, а дали е вреден или полезен за здравето би било безспорно. Въпреки това чаят става все по-популярен сред бедни и богати, черен и зелен, сутрин, обед и вечер.

Но да се върнем на понятието „5 o'clock tea”. Според британските градски легенди пиенето на чай в 5 следобед е „изобретено“ от Ана Мария, съпруга на седмия херцог на Бредфорд. Причината за това не би могла да бъде по-банална – тъй като херцогинята много огладнява от обеда в 1 часа до вечерята в 7 часа, започва да пие чай и да си похапва следобед. Но за да не скучае, решава да кани приятели, които да й правят компания, и постепенно това се превръща в традиция.По-малко от 20 години по-късно следобедният чай като социално събитие е разпространен из цяла Англия, при това с всичката възможна показност и благородническа префиненост, която представителките на английското отбрано общество могат да вложат. Чаят се налива в най-фин порцелан, а в миниатюрни чинийки към него се сервират сандвичи, кексчета и кифлички.

И последно, но не и по значение. Млякото в чая на британеца е задължително (само 2% от населението се инати и – за бога! - пие чая си чист). Тук дилемата е не дали, а кога се сипва мляко. И до днес британското общество е разделено от двете страни на важна социална линия. Далеч по-фундаментален проблем от този за кокошката и яйцето на Острова е: Първо млякото или първо чаят? В миналото спорът по темата е бил ожесточен, докато днес просто всеки подхожда по своя си начин. С други думи – можете да сбъркате само ако не си сложите мляко в чая, съветва pejka.bg.