Избрани Новини

На 5-и октомври Горна Джумая е освободена от българската армия!

На 5 октомври 1912 г. Горна Джумая е освободена от българската армия

След Междусъюзническата война в 1913 година турското население в голяма степен се изселва и в града се заселват многочислени маси българи бежанци, идващи от Егейска Македония и Вардарска Македония. Според Димитър Гаджанов в 1916 година Горна Джумая брои около 7000 души, от които едва 30 турски семейства, 100 семейства заможни власи и малко евреи и цигани.

Постепенно започва благоустройството и хигиенизирането на града. През 1920 г. тук се премества Солунска гимназия, днес Национална хуманитарна гимназия "Св.св Кирил и Методий". Откриват се първоначално две основни училища — Прогимназия и Земеделска гимназия. Построява се Археологичен музей.

През 1919 г. излиза първият вестник в Горна Джумая „Македонска сълза“. През лятото на 1923 г., в горния край на днешната градска градина, братя Рожен прожектират първия филм. След 1925 година започва по-щателното благоустрояването на центъра. През 1926 г. е положен първият камък на днешното читалище и тогава се оформя площад „Македония“ и прилежащите му улички. До 1929 г. в Горна Джумая няма ток. На определени места вечер светели газени фенери. Същото било в домовете, кафетата, кръчмите и гостоприемниците. През есента на 1929 г. става тържественото пускане на тока, отпразнувано с всенародна радост и веселие на площада. Частните домове, обаче, се електифицират едва в последвалото десетилетие.

На мястото на днешното „Златно пиле“ се e помещавал хотел „София“. През 20-те години хотел „Лондон“ се намирал срещу днешния „Космос“, съществувал е и хотел „Пирин“ на същата улица. Първите автомобили в града се появяват през 1928 година, но били само на по-големите търговци и фирми. През февруари 1933 година в Горна Джумая се организира Първият велик македонски събор на българската бежанска общност от Македония. По повод 30-годишнината от Илинденско-Преображенското въстание е построен Паметника на незнайния македонски четник, който обаче е разрушен след Деветосептемврийския преврат от 1944 година.

Едва през 1934 година се прекарва водопровод, като до този момент водата се добивала от кладенци. Първоначално изникват чешми по главните улици, а по-късно и по домовете. През 1937 година се открива жп гарата, свързваща Горна Джумая с Дупница, отпразнувано отново с всеобщо веселие.

Кметството по онова време се помещавало в сградата на днешното кафе „Плаза“, а площада — в стария турски конак. На 9 май 1950 година Горна Джумая е прекръстена на Благоевград. През 1954 година към него е присъединено село Грамада, а през 1973 година и село Струмско. В 1955 е построен паметник на Гоце Делчев, висок 8 метра. За удивително кратко време, известно като строителна епоха за дипломатическия корпус, в края на 80-те години Благоевград буквално осъмва с нов център и преобразени общински сгради. Сменя се канализацията; построяват се Партийният дом (днес АУБ), кметството, поликлиниката; оформя се площад „Георги Измирлиев“ и се пускат фонтаните. В квартал струмско има две могили дето все още няма за тях историческа и туристическа забележителност която да е показана за света въпреки че историята на града е доста по голяма.



Топ Новини

Снимка на Деня

За честта на Варна! (видео)