Апелативен съд - Велико Търново върна производството срещу Алексей Зелов за доразглеждане

С Определение от 26 септември състав на Великотърновски Апелативен съд е потвърдил  мярката за неотклонение, взета спрямо обвиняемия Алексей Зелов от „Задържане под стража” в „Подписка”.

От пресцентъра на Окръжен съд – Плевен съобщават, че Производството пред ВТАС е образувано по частен протест от Софийска градска прокуратура, с който се правят оплаквания, че срокът на задържането в досъдебното производство съобразно разпоредбата на чл.63, ал.4 от НПК не е изтекъл, както и че при изменение на мярката за неотклонение по отношение на Зелов в по-лека съществува реална опасност същият да се укрие, тъй като е руски гражданин и е обвинен в тежко умишлено престъпление, за което се предвиждат от 3 до 10 години „Лишаване от свобода”.

Съдът е приел, че протестът е неоснователен поради следното:

На първо място, разпоредбата на чл.63, ал.4, изр.1 от НПК визира максималните срокове на мярката за неотклонение „Задържане под стража” във фазата на досъдебното производство, което приключва със съставянето на обвинителен акт и внасянето му в съда. В съдебната фаза на наказателното производство тези максимално определени срокове се следят от съда и при тяхното изтичане той е длъжен да измени тази най-тежка мярка за неотклонение. В съдебна фаза съдът е императивно задължен да се произнесе по мярката за неотклонение, независимо каква е тя по вид, което задължение намира своето правно основание в чл.256, ал.1, т.2 от НПК. Освен това съдът може да се произнесе по мярка за неотклонение „Задържане под стража” по реда на чл.256, ал.3, както и по чл.270 от НПК. Във всички случаи, когато се разглежда въпросът за мярката за неотклонение „Задържане под стража” и не е изтекъл срокът по чл.63, ал.4, изр.1 от НПК, този факт не задължава съда при вземане на решението да потвърди най-тежката мярка за неотклонение само на това основание. Той следва да прецени дали са налице и основанията на чл.57 от НПК като в случая ВТАС споделя изводите на Плевенски окръжен съд в тази насока.

По второто оплакване съдът намира, че това, че обвиняемият  е с чуждо гражданство, характера и тежестта на извършеното престъпление, предвидената в закона санкция, са обстоятелства, които сами по себе си не могат да обусловят наличието на обоснована опасност обвиняемият да се укрие или да извърши друго престъпление. Член 63, ал.1 от НПК изисква наличието на доказателства, които да сочат, че съществува такава реална опасност. От друга страна, не са налице и хипотезите на чл.63, ал.2, т.1-4 от НПК, като по делото такива доказателства не се сочат. От доказателствата по делото се установява друго, което не е оспорено с частния протест – чисто съдебно минало, много добри характеристични данни, трайна уседналост в гр. Плевен и постоянен адрес и семейство с дете.

Поради това Великотърновски Апелативен съд е приел, че протестът е неоснователен и е потвърдил Определението, с което е изменена мярката за неотклонение по отношение на обвиняемия Зелов от „Задържане под стража” в „Подписка”.

Отделно от това с Определение от 26.09.2014 г., постановено по ВЧНД No 249/2014 г., Великотърновски Апелативен съд е потвърдил Разпореждане No 1118/11.08.2014 г. по НОХД No 687/2014 г. по описа на Плевенски Окръжен съд, с което съдията-докладчик по делото е прекратил съдебното производство на основание чл.248, ал.2, т.3 от НПК и е върнал същото на СГП за отстраняване на допуснато съществено нарушение на процесуалните правила. Първоинстанционният съд е приел, че е налице противоречие и неяснота в твърдението на прокурора в обстоятелствената част на обвинителния акт и диспозитива на същия, което се състои в отразеното в обвинителния акт „в плика се съдържали 14 бр. банкноти с номинал 100 лв., на обща стойност 4 000 лв...”. Съдът е приел, че при така отразеното е налице неяснота относно предмета на престъплението, тъй като с оглед на броя банкноти и техния номинал установената в плика сума следва да бъде 1400 лв., а се твърди, че общата стойност възлиза на 4 000 В подадения частен протест срещу разпореждането на Плевенски Окръжен съд се твърди, че се касае за техническа грешка.

Великотърновски Апелативен съд е приел, че изводът на съда относно допуснатото съществено процесуално, но отстранимо нарушение, е правилен и обоснован и не е възприел тезата на протестиращия прокурор за техническа грешка. Това е така, тъй като на л.4 от обвинителния акт е посочено „При извършеното претърсване на бюрото била намерена процесната сума 4 000 лв. ...„. В диспозитива на обвинителния акт също е отразено, че обвиняемия е получил /приел/ дар, който не му се следва – парична сума в размер на 4 000 лв. А главното предназначение на обвинителния акт е да формулира така обвинението, че да определи предмета на доказване от гледна точка на извършеното престъпление и участието на обвиняемия в него, като по този начин се поставят основните рамки на процеса на доказване и осъществяване на правото на защита. В случая се твърди, че предмета на престъплението е 4 000 лв., които обвиняемия З. е поискал и получил, а от друга страна се твърди, че в плика се намирали 14 бр. банкноти с номинал от по 100 лв., като общата стойност е 1400 лв. Поради това няма как при претърсването да са намерени 4 000 лв. Предметът не престъплението е неясен и неточен, а това е съществен въпрос, касаещ обвинението и съответно пълноценно осъществяване на защитата.

Съдът е приел, че и второто основание, на което се е позовал съдията-докладчик, за да прекрати съдебното производство, че З. е получил неследващият му се дар от 4 000 лв., загдето извършил действия по служба – осигурил своевременно и бързо подписване изплащане на платежни нареждания от съответните длъжностни лица, като в обстоятелствената част на обвинителния акт не са описани какви са точно извършените действия по служба, е обосновано, т.е. в обстоятелствената част на обвинителния акт прокурорът задължително трябва да посочи фактите, които обуславят съставомерността на деянието. След като срещу подсъдимия е внесен обвинителен акт за подкуп чрез извършване на действия по служба, следва да се обосноват точно какви именно тези действия, тъй като деянието е съставомерно и по чл.301, ал.1, пр.2 НК. Непосочване на фактите относно действията по служба на З. води до необоснованост на деянието, за което е обвинен.

Обосновано е прието от съдията-докладчик, че прокурорът не е изпълнил задължението си по чл.246, ал.2 от НПК – да посочи в обстоятелствената част на обвинителния акт доказателствените материали, от които се установяват посочените и свързани с престъплението обстоятелства, като съдът е приел, че отразеното в обвинителния акт, че веществените доказателства са по опис, като подход е некоректен, още повече, че при проверка на материалите по делото не установява такъв.

И двете определения са окончателни.