Всички знаем произхода на фрази като „адамова ябълка“, „ахилесова пета“, „садизъм-мазохизъм“ и „марксизъм-ленинизъм“

Всичките са кръстени на хора, а последните две даже май вече са синоними. Но има много думи в нашето ежедневие, чиито произход дължим на хора в историята, и ги употребяваме без да си даваме сметка за това. Ето някои от тях:

Джон Монтагю, 4-ти граф на Сандвич заемал най-различни високи постове в английското управление през втората половина на XVIII-ти век, но оставил името си в историята. Най-популярната версия за неговото всеизвестно изобретение е, че не искал да става от масата за комар и когато огладнявал, заповядвал на прислугата да му носи тънки резени месо между две филии хляб.

Капитан Кук кръстил на него и група острови в Тихия океан, които сигурно не са толкова вкусни.

Гай Цилний Меценат бил доверен приятел и политически съветник на първия римски император – Окатвиан Август. Меценат покровителствал множество поети от това време – помага на Вергилий да си върне имение, загубено по време на гражданската война, подарява на Хораций пък друго имение в Сабинските гори, и в същото време живее като епикуреец – държи да се наслаждава на всеки аспект от живота, може би затова последните три години от живота си прекарва в безсъние – нямал време човека да спи от толкова гуляи.

Никола Шовен бил герой в известният водевил на Конярд „Трицветната кокарда“ от 1831 година. На Шовен се присмивали, защото бил ветеран от наполеоновата армия, който бил привързан към Империята и величието на своя водач дълго след като вече не съществували. С течение на времето терминът „шовинизъм“ придобил значението на „прекален, сляп патриотизъм“.

Твърди се, че Патрик Хулиган, или Хулихън, бил ирландец и дребен крадец в Лондон от края на XIX-ти век. Въпреки че няма доказателсва за съществуването на реална такава личност, името му се превърнало в нарицателно за грубияни и пияници, които рушат всичко по пътя си и за първи път се появява в този смисъл в полицейски доклад от 1898г.

Етиен дьо Силует бил министър на финансите на Франция през 1759 година. Има различни версии за точната връзка между името му и съвременната дума, но едно е сигурно- има нещо общо с евтините портрети от онзи период, които представлявали просто тъмни очертания или сянка в профил. Твърди се, че министърът бил свързан с тях заради дребнавите икономии, с които финансирал участието на войската в Седемгодишната война, или пък, че имението му било украсено с такива портрети, защото бил много стиснат.

Никола Франсоа Мансар бил влиятелен френски архитект от епохата на барока, който въвел в широка употреба мансардата, която до ден днешен приютява всички самозвани и несправедливо богати творци. Не бе, не завиждам.

С „линчуване“ се означава всеки вид саморазправа от страна на тълпата, идва от по-старият израз „Законът на Линч“, и най-вероятно има връзка с американеца Уилям Линч, който около 1780 година организирал местни доброволци, които да поддържат реда по време на Революцията. Човекът най-вероятно имал добри намерения, но до ден днешен името му се свързва с несправедлив побой и нощни бесения.

Мавзол бил мощен персийски господар в днешна Западна Турция, който поръчал да построят за него и жена му специална гробница. Гробницата била наречена на негово име- мавзолей, и била такъв естетически шедьовър на елинската архитектура и изкуство, че била обявена за едно от Седемте чудеса на древния свят. Мавзол изглежда много обичал жена си, сигурно защото също така му била и сестра…

Капитан Чарлз Бойкот бил управител на имоти в Каунти Мейо, Ирландия, който се отнесъл несправедливо с наемателите си след слаби реколти през 1880 година. Въпреки молбите на много земеделци за понижение в цените на наемите с една четвърт, Бойкот им предложил да свали едва с 10 процента и нито стотинка повече. Безскрупулният хазяин изгонил тези, които не могат да платят, и останалите решили да му отвърнат с тотално неподчинение – спрели работа жътварите, конярите, прислугата – и всичко това преди автомобилите и електроуредите, ужас. На Чарлс Бойкот се наложило да наеме чужди работници за жътвата и платил за хиляда войници и полицаи, които да ги ескортират. Едва ли е успял да избие такива разходи.

Донасиен Алфонс Франсоа дьо Сад бил френски аристократ и писател, живял през втората половина на 18-ти век. Писал е новели, разкази, постановки и политически трактати, но най-известен става с еротичните си новели. В тях той описва странни сексуални фантазии, в които на преден план е насилието и няма правила.

Именно от там идва терминът садизъм в края на 19-ти век, използван от психолога Рихард фон Крафт-Ебинг, за да описва сексуалното удоволствие, произлизащо от болка и унижение.

Източник: iskamdaznam.com