Красен Кралев: Пристанищните такси трябва да се намалят

Рекордният брой на пасажерски кораби, акостирали на Морската гара във Варна тази година, е плод на външни фактори. България не е направила нищо, за да ги привлече, а сега, напротив, опитва отново да ги прогони. За това предупредиха днес представители на най-големите круизни компании у нас по време на дискусията, организирана от в. „Стандарт” и община Варна - „Круизите-нови възможности за морски културно-исторически туризъм в областта”. Събитието е част от националната кампания „Чудесата на България 2014”.

До края на сезона през октомври само Варна ще е посрещнала 40 пасажера, при 13 миналата година. Така броят на круизните туристи, избрали да посетят града и неговите забележителности, ще стигне близо 25 000. На пристанище Бургас пък пристигналите пътнически кораби това лято са 13 с 18 058 пасажери на борда. В Несебър пък са акостирали 26 лайнера с 6928 пътници.

Трябва да превърнем този конюнктурен успех в постоянна тенденция, каза в началото на дискусията кметът Иван Портних. Думите му потвърди и Владимир Караджов - представител на "Ренесанс турс", който оперира у нас корабите на двете най-големи пасажерски компании в света. "Големите компании планират круизите си 5 години напред, единствено поради тази причина те пренасочиха корабите си от Ялта и Одеса към Варна, за да не платят огромни неустойки", обясни той. Вместо да задържи и привлече тези като правило платежоспособни туристи, обаче, България прави всичко възможно да ги отблъсне. В момента българските пристанища са най-скъпите в Черно море. Пристанищните такси са увеличени от 1 септември и това поставя под въпрос следващия сезон на круизния туризъм у нас. "Таксите ни са 2 пъти по-големи от тези в Констанца и 1,5 пъти от Одеса. За 1 свой кораб "Роял карибиън" плаща $80 000 във Варна, Бургас и Несебър на ден, а в Констанца - $40 000", заяви Караджов. Според него "Роял карибиън" вече са изключили Черно море от маршрутите си за 2015 и 2016 г. Нужни са спешни мерки, за да не направи това и другият голям оператор - Карнивал корпорейшън.

Ангажимент да лобира за намаляване на пристанищните такси веднага след съставянето на следващото правителство, пое Красен Кралев, който е трети в листата на ГЕРБ за Варна. Той беше категоричен, че вече е решено създаването на министерство на туризма (това обяви лично Бойко Борисов при откриването на кампанията на ГЕРБ миналата неделя). Това, според Кралев, означава и нова национална стратегия за развитието на отрасъла. В нея промотирането на културно-историческото наследство ще бъде изведено на преден план. „ГЕРБ отделя голямо внимание на туристическия отрасъл, който е един от най-важните в икономиката на България. В предния мандат на Бойко Борисов за първи път бяха отделени 15 млн. лв. за реклама на България в целевите пазари – Германия, Великобритания и Русия. Поемам лична гаранция да се боря за преодоляване на проблемите на круизния туризъм. И в тази посока не трябва да има разминаване в мненията на политиците, които ще представят Варна в следващия парламент, защото туризмът е основният поминък на града. Както каза проф. Николай Овчаров България е сред трите държави в Европа, заедно с Италия и Гърция, които имат най-много паметници на културата, така че имаме какво да покажем на чужденците”, заключи Красен Кралев.

За първи път от 20 години във Варна се случиха неща, за които дори бяхме спрели да мечтаем - бяха поставени указателни табели за туристите. Нещо повече - има и карти на централната част на всяка спирка, а на тях за първи път е отбелязана и точката, на които се намираме в момента. Така проф. Валентин Плетньов описа част от случващото се във Варна в подкрепа на туризма. Към това кметът Иван Портних добави новият паркинг за автобуси на бул. "Приморски", който ще улесни посещението на малките и големи Римски терми. След завършването на пешеходния ринг пък туристите лесно ще могат да стигат и до центъра на града. Към придобивките за летовниците той добави безплатния интернет в автобусите и многоезичния сайт visit.varna.bg.

"Нашата цел е свързването на историческото ядро на града с пристанището", каза Портних и сподели сагата по отварянето на неизползваните сега кейови места 1 и 2 на Варна-изток за зона за спорт и забавления. Стартиралата през 2013 г. процедура беше спряна от последното правителство и сега Община Варна отново е входирала искането си до премиера Близнашки.

Заместник-министърът на културата Виктор Стоянов обеща пълно съдействие за това пространството от Морска гара до бул."Приморски" да бъде отстъпено за управление на Общината. Това е стъпка към частично отваряне на пристанището към Варна, която сега макар и на брега на морето някак стои с гръб към него, обясни кметът.

Опит да се включи в темата направи и кандидатът за депутат от БСП Борислав Гуцанов. Той призова участниците в дискусията да се обединят срещу решението на служебното правителство да спре финансирането за проект на ново пристанище под "Максуда". Помолен да не политизира разговора, Гуцанов напусна залата.

Туроператори и екскурзоводи споделиха основните проблеми, с които се сблъскват във Варна туристите, пристигащи тук за 7-8 часа с круизните кораби: Много малко са забележителностите, достъпни за трудно подвижни хора; паркираните на Морска гара коли пречат на автобусите, които извозват гостите; трудно е с паркирането до Римските терми и Археологическия музей, а "хонорарът" на полицията, която осигурява движението на групите, допълнително оскъпява екскурзиите; липсват тоалетни в целия град; кофите за боклук до Римските терми също притесняват летовниците; пътят към Аладжа манастир след Виница е обрасъл с храсти. "10-те джебчийки пред Катедралата вече ги познаваме по физиономии, но полицията така и не иска да ги научи. Знаците на някои места са толкова ниски, че двама японски туристи вече си удариха главите в знак стоп, окачен едва на 1,5 метра над тротоара", обясни Атанас Атанасов председател на Съюза на екскурзоводите в България.

Сред забележителности, които туристите посещават, когато спрат във Варна, са Римските терми, Катедралата, Археологическият музей, Аладжа манастир, Побити камъни, Дворецът в Балчик, Музеят на мозайките в Девня, крепостта „Овеч" в Провадия и Мадарският конник. Според шефа на Варненския археологически музей Валентин Плетньов, в маршрутите биха могли да бъдат включени раннохристиянската църква в местността "Джанавара"(близо до кв."Аспарухово") и манастирът в "Караач теке"(над варненския квартал "Младост"), след социализиране на обектите. Той представи и новият варненски маршрут: Римските терми на Одесос, който вече ще включва и посещение на Малките терми. За първи път от 40 г. те са почистени и реставрирани и са заприличали на археологически паметник, не скри задоволството си Плетньов. Със 130 000 лева, отпуснати от общината, освен това е изградена и малка сцена за представления и концерти, алеите са оформени и подходящи за инвалиди. Ефектно осветление е направено и на Големите терми и двата обекта вече ще могат да се посещават до 22 часа, а не само в горещите дневни часове. Големите терми след окончателната си реставрация през 1974 г. едва сега са дочакали своя първи ремонт. Реконсервацията е направена със 180 000 лева, отпуснати в края на мандата на ГЕРБ, и те вече не са опасни за туристите. Одобрен от министерството на културата е проект за модерен посетителски център с книжарница, каса за билети и тоалетни.