Променя се технологията за производството им

Промяна в технологията за производството на църковни свещи ще доведе до поскъпването им.

Църковната свещ е чиста и свята жертва пред Божия олтар. Всеки съзнателен и предан християнин да пали с искрена молитва при всяка богослужба в храма, дома и другаде само църковна свещ. Тези думи срещаме на входа на всеки български храм. Значението на свещите идва още от древността.

Готовата свещ е символ на Христовото тяло, родено от Св. Богородица, фитилът – на душата Му, а пламъкът – на Неговата божественост. Cвещи само от восък се палят в храмовете във Ватикана и до днес. Те са бели, не омекват и горят дълго, без да пушат. Традицията се спазва от векове. В България традицията била същата.

Не е ясно кога точно започва производството на парафинени, вместо восъчни свещи у нас. С постановление на Министерския съвет от 22.01.1954 г.  държавата дава право единствено на Българската православна църква да произвежда и продава свещи за църковна употреба, като за нарушителите са предвидени сериозни санкции.

Започналият през 90-те години разкол в БПЦ, който постави под съмнение легитимността на патриарх Максим, раздели Църквата и по въпроса с църковните свещи. През 1992 година разколниците, водени от алтернативният патриарх Пимен, завземат сградата на Светия Синод, както и на свещоливницата в столичния квартал „Илиянци”. Така „официалната” църква остава без свещоливница.

От своя страна Синода на патриарх Максим започва производство на църковни свещи на други две места – в Пловдивска и Неврокопска епархии. В Хаджидимовският манастир, например, монаси и послушници работели на три смени всеки ден, за да смогнат с количествата.

С края на разкола през юли 2004 г. свещоливницата в „Илиянци” беше отнета от алтернативните духовници, която я управляха в продължение на 12 години. Така тя остава единственото място у нас, където се произвеждат свещи за църковни нужди. По непотвърдена информация годишно БПЦ събира малко над 14 милиона лева от продажбата на свещи. По устав само една четвърт от тях остават за храмовете. Другите пари отиват към синода за заплати.

За да запази стенописите в българските храмове, на скоро Синода реши, свещите да се произвеждат не от парафин, както до сега, а от восък. Това според духовенството ще спре опушването на църковните изображения.