Причината е страхът, че в края на годината здравната каса няма да има пари за болнично лечение.

Големите болници се напълниха. Свободни легла останаха само от задължителния минимум за спешни случаи, алармираха вчера "Труд" лекари и пациенти. А мениджъри в сектора обясниха, че през последните дни потокът от пациенти се е увеличил и заради страха, че в края на годината здравната каса няма да има пари за болнично лечение. 
"За това предупреждаваме още от началото на лятото", заяви Иван Димитров, представител на пациентите в надзория съвет на НЗОК. "Притеснението да не бъдат върнати от болница след месец-два се наблюдава при хронично болните, които периодично се хоспитализират", посочи и д-р Цветан Райчинов, председател на лекарския съюз.
"Очакваме ръстът на приетите през септември т. г. спрямо същия месец на 2013-а да е между 5% и 7%", каза д-р Костадин Ангелов, директор на столичната Александровска болница. Свободни легла там няма в педиатрията, в Клиниката по нервни болести, където са настанени хора с паркинсон, схващия, мускулни дистрофии. Същото е положението и в кардиологията. "При нас се увеличават спешните случаи, приемаме болни дори от Югозападна и Северозападна България", посочи шефът на "Пирогов" проф. Стоян Миланов. И той прогнозира повече пациенти през месеца спрямо септември 2013-а.
В столичната "Св. Иван Рилски" пък увеличават от 2 на 3 месеца листата на пациентите, които чакат за лечение в неврохирургията, ревматологията и гастроентерологията. Това заяви директорът д-р Дечо Дечев.
Със свободни легла само за спешни случаи остана варненската "Св. Марина", съобщи началничката проф. Жанета Георгиева.
"И ние очакваме повече болни. Въпросът обаче е НЗОК да плаща навреме изработеното, а не с 3 месеца закъснение, заради което ние задлъжняваме, после всички ни сочат с пръст и ни подреждат в непрестижни класации на длъжниците", каза проф. Карен Джамбазов, шеф на пловдивската "Св. Георги".

Дежа вю 

И през миналата есен болниците отчетоха сериозно увеличение на приетите пациенти. "По този начин, плащайки им 80% от извършената дейност за септември, октомври и ноември, всъщност преведените пари ще се равняват на обичайните 100% за положените грижи", съобщи тогава в интервю за "Труд" д-р Румяна Тодорова, управител на НЗОК.

От болниците контрираха, че принципно през есента пациентите се увеличават

.Надзорът решава как даплаща на болниците

Днес надзорният съвет на здравната каса, който в края на август бе оглавен от зам. финансовия министър Кирил Ананиев и част от състава бе подменен, ще проведе първото си заседание. На него ще се обсъжда как точно да бъде разпределена вече гласуваната актуализация на бюджета на НЗОК от 225 млн. лв. и дали да се покрепи искането за нова със 117 млн. лева. 

Трябва да се реши каква прогнозна стойност за извършена дейност от болниците да се заложи за останалите три месеца - септември, октомври и ноември (декември се поема с новия бюджет). "Т.е., дали като през август тя да е 104 млн. лв., или да е 120 млн. лв. месечно при средно отчитани от лечебните заведения около 150 млн. лв.", казаха надзорници. Колкото по-малък лимит обаче се заложи, толкова повече надлимитна дейност ще остава неплатена. Просто казано - изработените пари ще бъдат забавяни, тъй като НЗОК ги изплаща, когато има пари в сметката си.
200 млн. лв. от гласуваната актуализация ще отидат за болниците (при очакван дефицит от 328 млн. лв.), а 25 млн. лв. - за онкомедикаменти. При тях обаче преразходът ще е около 50 млн. лв., т.е. остават непокрити 25 млн. лв. А дефицитът при медикаментите за домашно лечение е за близо 100 млн. лв. За тях 56 млн. лв. ще се вземат от резерва, в който има 70 млн. лв., но пак ще липсват около 45 млн. Затова и след повторна актуализация, ще остане неплатен един отчетен период (който е от половин месец).