Обзорът на изминалата седмица

Варна започна предизборната кампания със загуба - Пловдив е българският кандидат за европейска столица на културата през 2019-та, за нас остава напътствието на журито да не се погубват инерцията и инициативите в останалите градове. Защото ако след пет години варненци изпратим лятото приятно изморени от преживените концерти, спектакли, изложби и всякакви прояви, които са ни включили като съ-творци, и ако туристите си тръгват с лека завист към градската среда, която сме си изградили,

Варна вече ще е станала европейски град

Днес, колкото и да ни боли, не е, защото в европейските градове поне в центъра не мирише на прокиснал боклук. Днес също така е време за анализи и най-вече отчети (макар и малко постфактум), както се прави в европейските градове. А ако се чудите защо на всички варненци трябва да ни е много мъчно от загубата (дори да не сме много наясно каква е разликата между хепънинг и инсталация, например) - замислете се, че евродомакинството май беше единственият ни останал шанс

да минем скоро по магистрала "Хемус".

Всъщност, Варна инкасира две загуби тази седмица. Служебният кабинет отряза проекта за интермодален терминал, макар че още в началото на миналата година за част от него – отварянето на първите две кейови места, бяха преведени милион и половина лева. Къде са тези пари служебният министър Ангелакова не сподели, докато обясняваше, че спира всички тези проекти по програмата "Растеж и устойчиво развитие на регионите", които до средата на септември няма да имат подписани договори. И половин месец по-рано министърката е убедена, че варненският ще бъде сред тях. Знакът към Варна (тъй като служебният кабинет просто започва политиката, която ще води следващият избран) не е добър и особено преди изборите би трябвало да ни напомни, че

в определени среди отдавна ни броят за "село"

За плавен преход на властите се бори и служебният вътрешен министър – от 5 септември влезе в сила новата инструкция, според която личните ни вещи и ние самите можем да бъдем проверявани от полицията без съгласието ни и веднага, щом полицията реши, а къщите ни – и в наше отсъствие. А имаше време, в което се смеехме на разказите на репортерите по "либийското" дело, че там полицията имала един аргумент за всички действия – от проверката на паспорт до конфискуването на кола: "мадам, държавата има проблем". Нашите явно предстоят. Малка победа постигнаха всички, настоявали за

прозрачност и яснота по договорите за "Южен поток".

Икономическото министерство ги публикува тази седмица. Или поне тези, които "не представляват търговска тайна и не засягат трети страни", така че големи сензации не се очакват и след най-внимателното четене. Тръбите междувременно се трупат на пристанището, а Русия и България май откриха как да заобиколят евроизискванията (при все по-одобрителните сигнали от самата Европа) - вероятно българския участък от газопровода ще бъде третиран като добивен, което ще отговори на клаузите на Третия енергопакет. А какво печелим и какво губим от това като държава, вероятно пак ще е търговска тайна. По-скоро загадка е отговорът на друг въпрос – не ни ли стигат авариите и нака наречените регламентирани прокопавания, че

и самодейно си разбиваме тротоарите и улиците

(от дупките по които иначе сме много недоволни). Тази седмица примерът е от булевард "Мария Луиза", където гражданин разби новите плочки. Неговата глоба ще е по старата тарифа – от 100 до 500 лева, но администрацията смята да предложи увеличение за следващите домашни башмайстори. Във "Владиславово" са един ход напред – обявиха набор за "Градска стража". Доброволците ще обикалят (засега само в края на седмицата) и ще оказват "дистанционен респект" върху нарушителите на реда. А ако стражата се справи с опазването на дистанцията, ще имаме истинска гражданска инициатива в действие. Стражата би могла да помага и в други квартали, защото тази седмица Милена Пехливанова, например, въпреки всичките си усилия,

не можа да се докаже като гражданка,

получавайки резултат от дейността си – макар че съвестно документирала със снимка нарушението "неправилно паркиране на тротоар" и го пратила на общинския @-адрес, обявен точно за тази цел от самата община, тя получила отговор, че "е невъзможно извършването на проверка, поради липсата на данни за лекия автомобил." Въпросите са три: ако ясно различимите марка и регистрационен номер на заснетата кола не са "данни", то кое е? И ако общината не смята да ни отговаря, защо ни кани да й пишем? И колко от времето ни за "дистанционен респект" и търпение вече е изтекло? След нетърпеливото очакване на еврокомисарските избори също нямаме особен повод за радост – след много очаквания и амбиции българският комисар получи ресора "данъчна политика и борба с корупцията". С което поне отпада оправданието, че нещо сме се объркали с превода при обвиненията, че сме все начело на корупционните класации. В европарламента се задават и други тежки задачи за българските представители – да обясняват какво се е случвало при последния кабинет, та

преди изборите позивната е "Зимата идва".

Финансовият "студ" ще засегне най-много доставчиците, които имат да вземат от държавата над 1 милиард лева по обществени поръчки - обявени, спечелени, но без осигурени пари. Няма ги и почти 90 процента от парите на пътната агенция, така че за чистенето на снега явно ще разчитаме на шамански призиви към вятъра и слънцето. Слънцето това лято се оказа недостатъчно, за да подобри туристическите резултати – след много колебания в прогнозите и очакванията, на финала на лятото браншът се обединява около това, че почиващите у нас са намалели с 10 на сто. На което част от заведенията отговориха с вдигане на цените (за обслужване вече е малко неудобно да се говори, защото на доста места дори редовните посетители рядко виждат една сервитьорка повече от три пъти). А държавата – с

абракадабри за стратегическата важност

на сектора, за предстоящо писане на още стратегии и анализи на рекламни послания. А испанците тази седмица обявиха, че консулството им в Москва ще носи туристическите визи по домовете на руснаците... Не че и у нас държавана не въвежда нови услуги – тази седмица, например, обеща нов телефон, на който ще можем да звъним денонощно, ако заседнем в асансьор. Сред основните аргументи на агенцията по метрология е фактът, че "има стотици случаи на хора, блокирани в кабините на асансьорите, които звънят на техниците от поддържащите фирми, а те не отговарят". Така получихме поредният официален знак, че

държавата не знае как да си изпълнява функциите

и се държи като треторазреден доставчик на комунални услуги. Най-скъпото в случая е, че телефонът няма да спаси нито една от следващите жертви на зле поддържани асансьори, защото държавата не успява да принуди този, който е длъжен, да ги поддържа. Ако не помните – преди асансьорите имаше пешеходни пътеки, опасни фонтани, опасни подлези... Макар че точно тази седмица започна състезанието между тези, които искат и твърдят че могат да решат всичките ни проблеми. Варна (макар често като втори избор) е привлякла и този път голяма част от партийните лидери,

особени предизборни изненади няма

Любителите на пикантното не пропуснаха, че при БСП Борислав Гуцанов е преди Красимир Янков, макар че ако има очевидна липса на логика в подредбата, тя е при "Атака". Там след лидера са наредени първо местните партийни репортери и чак след тях един oт малцината останали верни общински съветници - Станислав Темелков. Новият политик Бареков също записва варненско участие (като се подсигурява и в Пловдив), а Христо Бозов е пратен в Шумен. Далеч по-перспективно място е отредено на новата любима, която нахлу в политиката с откровението, че не иска хора като Яне Янев "да й дават наклон в живота" - явно без отчита бабешката мъдрост, че мъж,

който обича да пуска по пързалката, не спира

след първия път. Още преди началото на кампанията вече има и сериозни въпросителни (за електората). Безспорно най-отблъскваща беше гледката на дядо Добри, изкаран от неговия си свят и откаран, за да целуне ръка на Бареков. Наистина ли това е достойно? Най-показателен беше телефонният изблик на Борисов към Драгомир Стойнев: "Не заеквай, не заеквай!" Наистина ли това е допустимо? Фенклубът едва ли изпита потрес, обаче не е зле да се запита - кои са следващите? Слепите, дебелите, очилатите, слабите, сакатите... И дали ще чуем как вика на учебникарски английски при следващото си посещение зад океана на държавния секретар Джо Байдън: "Do not stutter! Do not stutter!" С най-дълготрайни и опасни последици обаче е категоричната позиция, изразена от Меглена Кунева, че търговското споразумение между Евросъюза и Съединените щати трябва да бъде сключено и то без уговорки. Наистина ли това е разумно? Защото дори и половината предупреждения за него да са верни, налагането му

ще осигури на Европа такова @-Средновековие,

след което нов Ренесанс няма да е много вероятен. Разбира се, за един месец нервна кампания ще има още много въпросителни, важното е дали все още има достатъчно електорат, който да ги забележи. Всъщност, бройката на електората се очертава като голямата загадка на изборите. Информацията на ЦИК беше за "близо седем милиона". ГРАО ги прецизират на 6 931 855. Според по-ранни данни на МВР (които отказват да потвъдят цифрата официално) издадените валидни документи за самоличност са 5 милиона и половина. Според образователното министерство пък 11 хиляди първолаци ги има в списъците им, но не и в страната (а с тях със сигурност са и родителите им). Данните за имигрантите ги закръглят на милион. Така бройката на "мъртвите души" в избирателните списъци се очертава като

най-голямата тайна на изминалите 25 години

и на поне следващите 25 години. Друга голяма загадка е размерът на партийните субсидии – не като сума, а като логика. От 1 лев на действителен глас през 2001 те са стигнали 11 лева през тази. Скокът щеше да има смисъл, ако съмнителните "дарения" бяха спрели, парламентът се пълнеше с все ярки и по-качествени законотворци след всеки вот и електорът я караше ако не по-добре, то поне не и по-зле. Но да се сещате за нещо, свършено от политиците, което да е 11 пъти по-добро днес, отколкото беше преди 13 години? Не оставайте размисъла по тази тема само за деня преди изборите. Започналият месец е точно за това – да разберем кой все пак може да изпълни поне разумна част от това, което ни обещава.