Литургия и курбан за здраве в квартал "Струмско"

На Симеоновден в благоевградския квартал "Струмско"

Негово високопреосвещенство Неврокопският митрополит Серафим и eнорийският свещеник отец Павел отслужиха литургия в храм "Свети Димитър" тази сутрин в благоевградския кв. Струмско, съобщи pirinsko.com.

Всяка година на този християнски празник Симеоновден в черквата в квартал Струмско се прави курбан за здраве, защото в църквата има вградени частици от мощите на Свети Симеон.

След литургията владиката Серафим и свещеник отец Павел осветиха 13 казана курбан, за който бяха заклани 17 овце.

Стотици миряни посетиха храма на този ден, защото на 1 септември- Симеоновден се полага начало на църковната Нова година. Сред българите денят е известен още като “Симеон орач”, „Симеон сърп”, “Симеон брульо”, „Летен полазник”. Този празник се считал в миналото за начало на земеделската нова година. Тогава започвала есенната оран и сеитба, бруленето и събирането на орехите.

На този ден имен ден празнуват: Симеон, Симеона, Симон, Симона, Симо, Сима, Симана, Мона, Марта.

ОБРЕДИ И ТРАДИЦИИ

Като начало на новата стопанска година Симеоновден е в най- голяма степен аграрен празник. В навечерието му стопаните носят семената за посев в църквата, за да бъдат осветени от духовно лице. В зърното поставят стрък босилек, червен конец с нанизани на него червени чушки, плодове, орехи, сребърни монети и пепел от дървото, горяло на Бъдни вечер. В ранното утро на празника домакините замесват тесто и изпичат пресни пшенични питки, като с едната от тях захранват ритуално воловете и биволите, с които се оре нивата. За впрегатния добитък се приготвят и малки кравайчета, които стопанката нанизва на рогата на животните. Облечени в чисти дрехи, орачите и сеячите кичат с цветя и китки каруците и воловете и се приготвят да тръгнат на полето. Домакинята обикаля колата с воловете три пъти, като ръси около тях пепел. В Северозападна България тя коли пред колата петел за “курбан на св.Симеон”. Често обикаля около орача, колата и впрегнатите животни с жар, за да е спорна работата. После отваря широко портите, подава на мъжа си нова торба с варена кокошка, прясна погача и баница и го изпраща тържествено. Щом пристигнат на нивата и изорат първата бразда, орачите разчупват питата на четири части. Първото парче се хвърля на изток към слънчевия изгрев, второто се дава на воловете, третото се заравя в земята за невидимия стопанин на нивата, който най-често се осмисля като смок-синурлия, а четвъртото стопанинът изяжда сам. Костите на варената кокошка се заравят също в първата бразда. Храна обратно в къщата не се връща.

ПОВЕРИЯ ЗА СИМЕОНОВДЕН

Народната традиция изисква на Симеоновден да не се дава назаем и да не се изнася нищо от къщата, за да не “излезе” берекетът от дома;

Докато не се върне стопанинът от полето, в дома не се пали огън, за да се предпазят от огън нивите. Не се пере и не се простира, за да не поникнат празни житните класове;

С вълна не се работи, за да не нападат вълци стадата;

Гледа се кой ще дойде пръв в къщата. Ако полазникът е добър и богат, ще има благополучие през годината. Орачът гледа кого ще срещне най-напред по пътя си. Ако види бременна невеста или жена с „пълни ръце”, вярва, че реколтата ще е плодовита;

В някои краища на България е разпространено поверието, че ако на Симеоновден времето е слънчево и топло, то ще бъде такова и през януари на идващата година.

 



Снимка на Деня

Щрихи от Плевен