Пускат на старците сирене на соццена от 4.20 килото, после се разбира, че е палма

Съвсем наскоро в гастроном в центъра на едно от горнооряховските села търговец обявил промоция – сирене за 4,20 лв. килото. Продуктът бил предварително разтеглен в опаковки, на които нямало етикет, указващ производител и срок на годност, пише "Монитор". Про­давачът обяснявал на бабите, че това е натурално сирене, произведено от известна търновска фирма, а е толкова евтино, защото е пуснато на лятна промоция.  Хората се подлъгали по цената и се избили да купуват, а стоката била разграбена за няколко часа. След като опитали обаче сиренето, разбрали, че то е имитиращ продукт с палма. На въпроса защо ги е излъгал, търговецът се оправдал, че също е бил заблуден от производителя. От набедената фирма обаче твърдят, че не правят компромиси с качеството на продукцията си и не произвеждат имитиращи, а само натурални млечни продукти.
Случаят със сиренето менте не е единственият. В друг селски магазин в община Велико Търново пък се продавало свинско месо без етикет с име на производител и срок на годност. На въпрос откъде е месото, продавачът обяснил, че негов приятел му дал да го продаде. Стоката била взета на доверие, без да е съпроводена от необходимата санитарно-ветеринарна документация. Освен, че мамят с името на производителя, търговците в хранителните магазини са царе и на шашмите да пробутват залежала стока. Така например престоялите кренвирши се “освежават” и придобиват не толкова спаружен вид с мокра кърпа.
По-старите салами пък се лъскат с напоена с оцет кърпа. В някои магазини търговците доста опасно си играят и със срока на годност на продуктите. Друг често използван номер от търговците е, когато се лепят един върху друг няколко етикета, като всеки следващ е с по-дълъг срок на годност.
Сред измамите на търговците е и представянето на вносни зеленчуци за български. На централния кооперативен пазар в Търново на всяка втора маса има надпис: “Родно производство” и “Произ­ведено в… (името на селото)”. Зе­­лен­чуците обаче на външен вид са подозрително еднакви. При опитване става ясно, че повечето от доматите са твърди като топки за голф и изобщо не са произведени в района. От придружаващите ги документи пък е видно, че те идват от съседните държави. Тапиите обаче се показват само на контролните органи при поискване. За да пробутат вносния зарзават, търговците ги представят за родно или дори свое производство.