Избрани Новини

Цената на зърното пада заради високите добиви

Реколтата тази година била между 4,7 и 5 милиона тона, при вътрешно потребление от 1,5 милиона тона

"Зърно колкото щеш, но се очертава да е по-евтино от миналата година и каква ще излезе сметката накрая, не ми се мисли", тревожи се зърнопроизводител от Силистренска област, цитиран от "24 часа".

Казва, че само за месец май заради дъждовете и болестите разходите му са скочили с 10 лв. на декар. А ето че мина и цял валежен юни.

"Не очакваме добри резултати от зърнената реколта тази година", обяви пред медии преди дни и Зарко Иванов, зърнопроизводител с 4000 дка и председател на Съюза на зърнопроизводителите в Монтана.

Фермерите има за какво да се притесняват за крайните си резултати от зърнената реколта тази година. Да, тя е много добра като количество - очакват се между 4,7 - 5 млн. тона. Но много зърно има и в Черноморския регион, и в Европа, и по света. Това дърпа цените надолу.

Влажното време у нас допълнително създава опасения, че качеството на зърното ще е по-ниско, а оттам и трудно ще се преговаря за висока цена. А разходите на зърнопроизводителите ще растат и заради необходимостта от допълнително сушене, което е скъпо.

От националната асоциация на зърнопроизводителите смятат, че зърното ще е между 4 и 5 млн. т, но ще удари по джоба фермерите, които ще платят високата себестойност. Производителите знаят, че ще понесат конкретни загуби. Надяват се само да няма договорка между търговците като миналата година за изкупните цени. Ще има и по-ниски добиви, със сигурност и влошено качество на зърното на някои места, но е рано да се прогнозира, за да не се спекулира с реалното положение, категоричен е Ангел Вукодинов, зам. председател на асоциацията.

И производители, и търговци в момента са предпазливи, тъй като жътвата на пшеницата реално сега започва истински. Но картината до момента потвърждава прогнозите, че тази година пазарът на зърно ще е по-различен. Цените на зърнените и маслодайните култури по борсите ще продължават да падат. Такава тенденция очертаха от Софийската стокова борса. Причината - лошите климатични условия, от една страна, и намаленото потребление, от друга.

Вътрешното потребление на страната е над 1,5 милиона тона. Остатъкът от реколтата ще бъде изнесен, коментираха още експертите. На външните пазари цените също вървят надолу. Причината е, че производството рекордно расте, а очакваният ръст на потреблението е скромен.

Международният съвет по зърното повиши очакванията си за производство на пшеница и царевица с 12 млн. т до 1,94 млрд. тона. Прогнозата за глобалното потребление на пшеница през 2014/15 г. обаче е увеличена само с 3 млн. т - до 699 млн. т, което означава, че и през новия сезон ще има изпреварващо развитие на производството в сравнение с потреблението.

В същото време очертаващото се рязко намаление на световната търговия (от 162 млн. т на 152,1 млн. т) предполага увеличение на крайните запаси от 186,0 млн. т на 188,6 млн. т (175,3 млн. т - в края на 2012/13 г.), а това определено ще окаже сериозно влияние върху продължаващия спад на цените, коментират експертите от Софийската стокова борса.

Анализаторите от Strategie Grains също повишиха прогнозата за реколтата от мека пшеница в страните от ЕС с 2 млн. тона, което е с 3% повече от миналата година. На европейските борси цените на ечемика и пшеницата падат. В Будапеща миналата седмица мелничарската пшеница бе на цени до 295.96 лв. /т , фуражната - 292.13 лв./т, а ечемикът поевтиня до 275.48 лв. /т. За периода 25-27 юни на Софийската стокова борса купувачи на пшеница нямаше, а цената на фуражния ечемик бе 240 лв./т. А според седмичния обзор на Пловдивската стокова борса преобладаващите оферти на купувачите на пшеница са 280 лв. за тон.

Цените на пшеницата падат и заради намесата на Украйна на Европейския пазар, обяви след проведения миналата седмица заседание на Консултативния съвет по зърното Мариана Кукушева, председател на Федерацията на хлебопроизводителите и сладкарите. Причината е, че Украйна вече е равнопоставена по отношение на европейския пазар, а Черноморският регион продължава да диктува цените. На експортния пазар вече се предлагат значителни количества украинска и руска пшеница от новата реколта, и то на много по-ниски цени, отколкото за старата реколта. Според търговски източници руска и украинска пшеница със съдържание на протеин 11,5% в момента се котира на база FOB Черно море по $240 - 245/т, а зърно с протеин мин. 12,5% - 248 - 253/т FOB за товарене юли-август.

През изминалите две седмици цените на пшеницата в Черноморския регион продължиха да падат и достигнаха средни нива: Украйна - 253 щ.д. (270 щ.д. юни 2013 г.), Русия - 255 щ.д. (265 щ.д. юни 2013 г.), Унгария - 203 щ.д. (217 щ.д. юни 2013 г.). На годишна база намалението е, както следва: Украйна - 6 %, Русия - 4 %, Унгария - 6 %.

Понижението в стойността на българската пшеница в рамките на една година е с около 10 % и е съответстващо на ситуацията в международен план. Очевиден е фактът, че цената на пшеницата в България зависи от световните нива и най-вече тези в Черноморския регион.

Родният пазар изцяло се влияе от световните цени на зърното. Посевите бяха засегнати от болести и неприятели като кафява и жълта ръжда, мана, главня, житна пиявица, житна дървеница, хоботник и др.

Полягане на есенните посеви има в почти всички райони на страната

Говори се за занижени качествени показатели при ечемика, но още е неясно в каква степен. Пшеницата е мокра, а ако е и полегнала, има голяма опасност да прорасне, което ще влоши качеството. Затова някои фермери са разтревожени, че себестойността на производството им би надхвърлила приходите от продажби.

Грубите сметки показват, че при 500 кг зърно от декар и около 270 лв. за тон изкупни цени от производител във вътрешността на страната приходите се изчисляват на около 135 лв. от тон при средни разходи от около 150 лева.

Опасенията са, че за много зърнопроизводители годината може да се окаже губеща, а това неминуемо ще означава по-ниски ренти, а оттам и по-ниски цени на земята.



Топ Новини

Снимка на Деня

Таен агент? Настимир Ананиев, скрит зад фикус, подслушва Бойко Борисов