Това наложи спешно заседание на Консултативния съвет по зърното

Поройните валежи нанесоха огромни щети и на реколтата от пшеница. Това наложи във вторник спешно да се свика заседание на Консултативния съвет по зърното. Очаква се на него да бъде представена оценка на щетите, нанесени на реколтата, съобщи btvnews.bg.
Около 250 хил. дка, засети с пшеница, са напълно съсипани заради последните интензивни валежи. От тях няма да има добив на зърно. Добивите от тези площи представляват 25% от цялата очаквана реколта.
Министърът на земеделието Димитър Греков призова засегнатите стопани да декларират пострадалите площи в областните дирекции по земеделие.
Най-засегнати от проливните дъждове са посевите в Добруджа.
По думите на министъра, това няма да доведе до недостиг на хлебно зърно за изхранване на населението. Очаква се обаче да повиши цените на зърното.
Преди наводненията прогнозата беше за очаквана реколта от 5 млн. тона хлебно зърно. Тя щеше да е най-добрата за последните 8-9 години.

Мнението на земеделците

Земеделската кооперация в балчишкото село Соколо трябва да прибере 13 500 декара с пшеница. След последните поройни дъждове 80% от посевите обаче са на земята.
„Ние поне очаквахме минимум 600 килограма добив от декар. При тая ситуация, пак казвам, ако нещата тук спрат, ние ще слезем с 20-30% надолу като добив. Тук вече повече добив между 450-500 килограма не може да се очаква. Разбира се, ако нещата са на това положение, защото при това положение, ако удари още един дъжд, това зърно, което е на земята, то ще почне да мухлясва, от там ще започне да има трева, това нещо ще стане на силаж”, обяснява Деньо Попов - председател на земеделската кооперация.

Целта тази година ще бъде зърното да се прибере възможно най-бързо.

„Другата седмица ще бъдем на съединител и тази година със сигурност няма да чакаме нормална влага на зърното, сигурно ще сушим зърното. Колкото се може по-скоро да го приберем, без да правим тънки сметки на разходите. Тъй като по-добре зърното да е в хамбарите, а после да го мислим какво ще правим с качество и т.н.”, допълва Попов.
Не само количеството, но и качеството ще е по-ниско в полета като тези, казва и друг зърнопроизводител от района на село Поп Григорово.
„За качество със сигурност вече не може да се говори. При тази пшеница и при тези дъждове за качество трудно можем да говорим. Но проблемът ще е, че оттук нататък тази пшеница трудно може да се използва вече за семена. Тя ще е заболяла, много от нея ще е с висока влажност, което означава, че трябва да я сушим задължително, което означава, че есенната сеитба е почти задължително покупката на нови семена”, коментира и Недялко Статев – зърнопроизводител.

За да приберат това, което на полето, Статев вече е предплатил още един комбайн за жътвата, тъй като при полегналите посеви трябва и повече техника. И за да няма още една тежка година за родното земеделие, стопаните очакват от властта.

„Към правителството, ако някой ни чува, добре е поне тази година субсидиите, които ние ги очакваме на декар, поне да ги дадат една част от тях преди сеитбата, защото веднъж, че ще имаме лошо качество на самата продукция, има опасност от недостиг на семена. При това положение, ако така продължават нещата, семената ще бъдат некачествени, от там ни грози следваща лоша година”, пояснява Попов.
„Също, ако тези програми, за които се говори постоянно за техника, ни помогнат да си обезпечим достатъчно рано с достатъчно добра техника. Със сигурност ще са все ходове от страна на управляващите, които биха помогнали”, казва и колегата му Статев.