АСПАРУХово ни прави силни, единни, добри и помагащи. Бог да прости загиналите, а нас живите- нека ни даде памет, за да не забравяме Аспарух и Аспарухово.

Ходила съм няколко пъти в "Аспарухово". Сватбата ми беше на плажа на "Аспарухово". Никога не съм харесвала твърде много квартала, защото е далеч от центъра и постоянно стават задръствания по знаменития Аспарухов мост. На 19-ти юни Варна беше много по-далеч от "Аспарухово" от обикновено. Вълна, кал, тиня...гледали сте новините. Квартал Аспарухово беше откъснат от света. Коли запратени в морето, съборени къщи, отнесени магазини, скършени дървета, тъмнина, дъжд и адски много безсилие.

Отидохме в "Аспарухово" на 20-ти юни в 11 сутринта. През нощта беше сформирана FB група "Да помогнем на Аспарухово", където ясно се казваше, че има нужда от доброволци и всеки желаещ трябва да дойде на катедралата в 10 часа. Имаше 30-на души- не ги познавам. Познавах само един всъщност- Мишо Шамара. Даде интервю на две телевизии. Обясни как за всичко са виновни ГЕРБ. 10-15 души, които изглеждаха еднакво- (35-40 годишни, небръснати, пушещи цигара от цигара, готови по скоро за митинг, отколкото за доброволци) го подкрепяха на заден план и казаха, че явно кметът е виновен. Викнаха "УУУ, оставка за Портних", изхилиха се след като спря прякото предаване и в 10 часа и 5 минути потеглиха на различни посоки- не знам дали към Аспарухово, после не съм ги засичила...

Тръгна един бус с 12 души за "Аспарухово". В този момент си мислех за официалното информация към момента- поне 8 жертви, сред които две деца. Дете на 5 години се е удавило. Мишо Шамара намери за нужно да даде интервю по темата и да каже за кмета. Лош вкус...даже повече....И после пак си мислех за детенцето... Някъде по това време дойдоха приятелите ми с коли и тръгнахме към Аспарухово. Купихме си гумени ботуши и тръгнахме. На място загубихме поне половин час за да разберем къде и при кого да отидем, за да ни дадат инструменти. Някой беше написал във ФБ, че в кметство "Аспарухово" на центъра могат да дадат кофи, ботуши и лопати. Докато чакахме се опитахме да не се заглеждаме ...във всичко. Толкова много кал, вода шуртяща от всякъде. И кал...Дойдоха лопатите, кофи нямаше. Казаха ни да намерим къде да отидем, някъде към началото на квартала, откъдето е минала вълната. Много лесно намерихме. Ориентирахме се по опустошенията. Разделихме се на две групи- половината от нас останаха на ул. Народни будители, а другата половина в къщите малко по-надолу от блока. Казахме, че сме дошли да помогнем и започнахме – кофи с тиня, лопати с кал. А колко е тежка тинята. Ужасно тежка...

Успяхме да съберем една огромна камара с бокуци и повикахме техника да я прибере. След това друг блок и друга къща. През цялото време ми звъняха приятели –добре ли сте, от какво имате нужда, къде сте, за да дойдем и ние... Телефоните постоянно губеха обхват, защото мрежата беше претоварена. Започна и да вали леко. Оказа се, че на съседната улица е къщата на наш приятел , на горната улица къщата на приятел на Тишо. Едната къща беше сякаш недокосната от потопа, но другата къща...

Когато стигнахме там пожарникарите изпомпваха вода от първия етаж, а пред къщата имаше 70-80 см маса от тиня, дрехи, стъкла, гуми и каквото още беше довлякла водата. Счупи ни се едната лопатата, другата се огъна... Към основно женската ни бригада се присъединиха 5 момчета. Единият от тях ми разказа една история, която първончално сметнах за много расистка- Бог събрал всички народи да ги нагости ...не помня развързката, но имаше момент, в който масата се счупила и всичко паднало на земята- всички инструменти на труда, както и баницата. Всички народи се втурнали да събират оръдията на труда, а циганите през това време прибрали баницата.

Гледахме го, докато копаем и си мислех "Гледай го пък тоя...за какъв се мисли...българи, цигани- бедствието е едно за всички, как може" И после се огледах –за 5-те часа, в които бяхме в Аспарухово видяхме доста доброволци, доста хора, които чистеха, копаеха, изкарваха тиня с кофите. И всички бяхме бели...Знам как звучи това. Но е истина. Аз се смятам за толерантен човек. Но също така съм и обективен човек. Огледах се и видях къде са циганите - единият събираше желязо отсреща.На горната улица няколко ядаха семки и говореха по телефона. Един дойде да поиска огънче. На майтап го питахме не иска ли лопата, че имаме свободна. Нищо не каза...

Продължихме да чистим. Собственикът на къщата на края дойде да ни пита дали не искаме кисело мляко, защото друго нямал какво да ни предложи. Пожелахме си приятен ден, въпреки, че скоро в "Аспарухово" приятен ден няма как да има.

Почнахме да се оглеждаме накъде да продължим. Видяхме една млада дама, която явно организираше някаква част от групата работници и я попитахме "Накъде да продължим да помогнем?" . Обърна се и каза "Ааа ми то няма нужда, тръгвайте си, да не се пречкате повече" Игнорирахме безумната й личност и продължихме към улица "Болгород". Там започнахме да осъзнаваме колко много сме доброволците, и колко още много трябва да бъдем. Срещнахме приятели, които помагаха в една от най-тежко наводнените къщи. Продължихме надолу и видяхме....Никога няма да го забравя- един млад мъж с жълта тениска, чиито глас звучеше все едно много време е плакал. Заекваше и ни каза, моля ви елате да ни помогнете- трябва да си отводня гаража, но е задръстен с тиня, страх ме е да не поддаде". След него, отидохме при една баба, която каза: "На 76 години съм , не съм виждала такова нещо. Водата беше толкова много".

Преди да си тръгнем от "Аспарухово" видяхме пак Мишо Шамара- нагласен, слезе от една хубава кола точно преди бусовете на медиите. После го видях пак по телевииите. Повръща ми се от него. От всички жадни за слава, които казваха колко е тежко, но изглеждаха готови за шопинг и селфита и си тръгнаха 2 минути след медиите. Те не видяха тинята, не усетиха колко е тежка. А аз все си мислех за това 5-годишно детенце и колко ли е била тежка тинята за него. Повръща ми се популизма на политици и неправителствени организации, които казаха, че те подкрепяли "Аспарухово" и били организирали това и онова. Истината за 20-ти юни беше такава- организацията беше на хората, на гражданите на Варна, на пътувалите цяла нощ от София, на студентите, които дойдоха с таксита, защото нямат собствени автомобили. В такива моменти е меко казано лош вкус да натикаш организацията си в медиите през това, че си довел 3-4 доброволеца.

В такива моменти има една организация и това е БЧК. Всяка друга организация, фирма, кауза, идея и така натаък отива на заден план и просто...се смирява.Не съм вярвала, че ще видя толкова много злоупотребяващи хора с мъката и ужаса на "Аспарухово".

"Аспарухово" беше катарзиса на Варна и катарзиса на България. Днес 21-ви юни, доброволците там са били над 1000. Хиляда доброволци. От всички организации и от нито една. Помислете за АСПАРУХово- началото, смелостта, героизма, почтеността, доброто начало. Аз така виждам АСПАРУХово днес- много тежко, но нужно начало. Хората – млади, стари, бедни и богати разбраха, че от тях зависи да вдигнат АСПАРУХово от тинята и го направиха- вчера и днес имаше всякакви хора- младежи, старци, богаташи с джипове, които теглеха закъсалите, бедни студенти, момичета по 40 кг, които за пръв път хващаха лопата, момчета с татуировки, ученолюбиви бъдещи доценти. Всички бяхме там. Защото разбрахме, че зависи от нас. АСПАРУХово ни прави силни, защото сме заедно. Защото когато сме сами лесно скършват и духа и тялото ни. Но АСПАРУХово ни прави силни, единни, добри и помагащи. Бог да прости загиналите, а нас живите- нека ни даде памет, за да не забравяме Аспарух и "Аспарухово".