8 години по-рано се натресохме на по-големите сметки

Всяка година българските потребители на еленергия плащат над 1 млрд. лева допълнително към сметките си за ток заради фотоволтаиците. Това стана ясно по време на традиционния Енергиен форум, който започна днес в Дома на учените край Варна.

България изпълни националната си квота за производство на ток от възобновяеми енергийни източници още през 2012 г. вместо през 2020. Така с 8 години повече ще плащаме за по-скъпата "зелена" енергия, обясни пред участниците Стефан Сулаков, ръководител на отдел "Енергийни режими" към централно диспечерско управление (ЦДУ) на Електроенергиен системен оператор ("ЕСО" ЕАД).

Сумата е изчислена на база потреблението и производството на енергия през 2011 г., която е била рекордна по износ на еленергия от България.

От ЕСО пресметнали, че при въвеждането на нови мощности от фотоволтаични паркове, които да произвеждат 1,5 млн. мегаватчаса еленергия и увеличаване мощността на водните електроцентрали с 1,4 млн. мегаватчаса НЕК ще плаща по 834 млн. лева за произведена енергия. Това ще доведе до намаляване на производството на конвенционалните ТЕЦ-ове с 238 хил. мегаватчаса за Марица-изток, 777 х. мегаватчаса за ТЕЦ "Варна" и 390 х. за ТЕЦ "Бобовдол".

Ще припомним, че именно свръхпроизводството доведе до спиране на варненския ТЕЦ и малкото останали на работа енергетици там се опитват с протести да спрат окончателното затваряне на централата.

Намаленото производство на ТЕЦ-овете струва на НЕК още 146 млн. лева. Към сметката се прибавят 1,3 млн. лева за допълнителното пускане и спиране на ВЕЦовете.

Единствената икономия са 47 млн. лева от по-малкото такси за вредни емисии, които ще дължим при увеличаване на дела на "зелената" енергия.

Износът, който е преживял своя пик през 2011 г., не може да компенсира тази "вакханалия" от неконтролирано, нерационално и без устойчивост в развитието строителство на фотоволтаични паркове, смятат участниците в Енергийния форум. Единственото спасение е увеличаване на националното потребление, но не за сметка на битовите абонати, а чрез икономиката.

Според Сулаков НЕК не е в състояние да намали цените, по които изкупува слънчевата енергия, тъй като тя е гарантирана по закон. От Дългосрочните договори пък пречели на въвеждането на квоти за изкупуване на 50-60% от елнергията, като останалата да отива на свободния пазар. В подобна патова ситуация били Германия и Испания.

През април ЕСО разпореди всички фотоволтаични и вятърни електрически централи да ограничат мощността си с 40% за времето от 11 до 17 часа с цел поддържане на баланс между производство и потребление на електроенергия в страната. Заради ограниченията Българската фотоволтаична асоциация съди държавния орган. 

Общо 1600 фирми си поделят собствеността на възобновяемите енергийни източници в страната. "Не можем да говорим за групировка, която се възползва от това положение на нещата", контрира лекторът въпрос от публиката.

Отделно 200 млн. струва на НЕК самото присъединяване на фотоволтаиците.