Шопската салата е създадена по чисто националистически подбуди в края на 50-те години на миналия век

Идеята била да има предястие, което да наподобява българското знаме за гордост пред чуждите туристи. Салата е забъркана от неизвестен майстор в кухнята на "Балкантурист", разказа известният кулинар Пеньо Иванов, основател на Асоциацията за развитие на изкуствата и занаятите-7. Миналата седмица във фейсбук класация по инициатива на Европейския парламент шопската салата изпревари всички национални ястия и получи титлата "Вкусът на Европа", пише "Труд".

Защо са я нарекли шопска, не е много ясно. Едното обяснение е, че името е свързано с бялото в носията на шопите. Заради това и в салатата се слага много (бяло) сирене.

Други смятат, че причината е във вкуса на салатата, който може да бъде леко пикантен, точно както и характерът на шопите, казва шеф Иванов.
При правенето на шопската салата няма опция за много различни вариации. Все пак авторът на предястието може да избира дали чушките да са сурови или изпечени, или и двата варианта, както и дали сиренето ще бъде натрошено или пък цяла плочка.

Шеф Иванов винаги добавя малка люта чушка за украса. Или реди зеленчуците на етажи, но съставките остават същите. Ако някой предпочита да добави и нещо кисело за вкус, по-добре да сложи малко лимон и малко оцет, съветва той. Има и други правила, които важат за всички студени ястия и предястия - те се поднасят максимум до 4 градуса. И, разбира се, има и още едно - неписано. Когато седнеш на масата със салата, в 99% от случаите, слагаш поне 50 грама ракия, усмихва се кулинарят.
Освен че е мултифункционална - и за изпращане, и за посрещане на гости, шопската салата е и изключително полезна за хората, които държат на здравословното хранене. В нея има много витамини и минерали, но все пак трябва да се внимава от гледна точка на употребата на сол - затова сиренето може малко да се обезсоли.

Впрочем в българската кухня има още един достоен съперник за вкуса на хората - овчарската салата. Тя е подобна на шопската, но с варено яйце, шунка и гъби. Появила се е в ресторантите през 90-те години на миналия век, но не е ясно кой я е измислил.
Любопитното е, че в старата българска кухня не е имало салати. Само в Пловдивско хапвали намачкан лук със сол, полят с оцет. До 30-те години на миналия век домакините ползвали предимно зелени домати за туршия, а узрелите изхвърляли или давали за храна на животните, защото ги смятали за опасни.