Знаменитият режисьор и учител на няколко поколения театрали проф. Юлия Огнянова гостува в Благоевград на театралния фестивал „ТАРА-РА-БУМБИЯ”. На кръгла маса в ДТ „Никола Вапцаров” се събраха ученици и почитатели на проф. Огнянова. В знак на признателност и уважение към това, което е дала на сценичното изкуство, община Благоевград удостои заслужилата дама с плакет и грамота. Дискусията с проф. Огнянова се превърна в непринуден разговор, в който се усети силният й дух и нестихващ театрален порив. Въпреки преклонната си възраст, с която самата Юлия Огнянова неведнъж се пошегува, тя показа, че не е загубила своята духовитост и за пореден път завладя аудиторията с харизмата си. Режисьорката и дългогодишна преподавателка във ВИТИЗ сподели мисли и спомени за театъра като изкуство и начин на живот. Според нея всеки театър, който уважава себе си, всеки път трябва да има ново лице. В импровизираната си лекция проф. Огнянова неколкократно наблегна на значението на публиката. “Няма друга по – голяма проверка от зрителя. Негова е присъдата. Той има право на мнение”, категорична бе проф. Огнянова и допълни, че изкуството иска съпричастно да му се отдадеш, да общуваш с него, информират от пресцентъра на общината. По думите на проф. Юлия Огнянова всяко представление е уникално и в театъра човек не може да скрие себе си. „Изкуството е да превръщаш нравствените проблеми в естетически”, категорична бе проф. Огнянова. Възпитаници на проф. Огнянова, между които и Ставри Карамфилов, й поднесоха своята признателност и благодарност за цялата сърцатост и изкусност, с която години наред неуморно заразява всяко следващо поколение студенти. Карамфилов открои като един от най – ярките си спомени, оформили го като театрал и режисьор, организираните през 80 – те години ежегодни студентски театрални фестивали. Според него благодарение на покровителството на Юлия Огнянова те са се превърнали в „пространства на свобода и обич, които са превърнали участващите в тях тогава млади актьори и режисьори от състезатели – в приятели за цял живот“. С типичното за нея чувство за хумор, самоирония и самооценка, на въпрос „Как е създала първия частен театър „Сириус” в България? , тя отговори с усмивка „Това се дължи на моето лекомислие”. Сред възпитаниците на проф. Онянова, които са черпили от нея житейска мъдрост и театрални умения, са Александър Морфов, Стефан Москов, Велимир Велев, Марий Росен, заплени с бистрия си ум и красноречие.