Големият бас е единственият българин, носител на Награда Сонинг

Борис Христов е един от най-великите оперни изпълнители на 20 век. Мнозина музикални критици днес въз основа на гласовите данни, артистичните способности и сценично присъствие го определят като най-великия бас от втората половина на XX век.

Най-големият български оперен бас Борис Христов е познат предимно с изпълненията си в опери от Верди и в такива от руски композитори. Особено място в репертоара му заема ролята Борис в „Борис Годунов“ - счита се, че е най-добрият изпълнител на тази роля след Фьодор Шаляпин. Изпълнявал е ролята на Сенека от „Коронацията на Попея“ от Клаудио Монтеверди. Доказал се е и като отличен изпълнител на вокална църковна музика. Записал е всички песни на Модест Мусоргски.

Борис Христов е роден на 18 май 1914 г. в Пловдив, в семейството на македонския българин Кирил Совичанов, деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация и на Илинденската организация. Още от дете демонстрира много добри гласови възможности в хора на катедралата „Св. Александър Невски“ в София. От 1930 започва да пее в софийския хор „Гусла“, на който след 1940 става солист. Две години след това, през май 1942, и след предоставяне на стипендия от правителството на Царство България (с личното участие и подкрепа от страна на Цар Борис III), Борис Христов заминава на обучение и специализация в Милано, Италия, при Рикардо Страчари (1875-1955), известен баритон от началото на XX век.

След няколко гостувания и рецитала в Австрия през 1944 и 1945, през декември 1945 Христов се връща в Италия. Оперния си дебют прави в ролята на Колин от операта „Бохеми“ в Реджо ди Калабрия на 12 май 1946.

През следващите години Христов се изявява в няколко роли в миланската Ла Скала, във венецианската опера Ла Фениче, в операта на Рим, в лондонската опера Ковънт Гардън, а също така и в оперните театри на Неапол, Флоренция, Барселона, Лисабон, Рио де Жанейро и др.

През 1950 получава покана да пее в нюйоркската Метрополитън Опера, но не е допуснат на територията на САЩ поради Емигрантския закон на Маккарън (забраняващ издаването на входни визи на жители на държавите от Съветския блок),въпреки че не живее в България от десетилетие, и фактически има разрешение за постоянно пребиваване в Италия. След отпадането на това ограничение Христов прави дебюта си в САЩ в операта на Сан Франциско.

След това, въпреки многото си покани от Метрополитън Опера, той така и не гостува там. След кратко отсъствие от сцената през 1964 поради заболяване, през 1965 Христов продължава кариерата си.

През цялото време на пребиваване в чужбина, отношенията на Борис Христов с комунистическото правителство в България остават напрегнати и на моменти направо враждебни. На великият бас често е отказвана входна виза за България. Христов открито и често е противопоставян на певци от България (Николай Гяуров, например) чрез интриги и задкулисни машинации. Стига се дотам че Христов не е допуснат на погребението на баща си през 1961, отказвайки му за пореден път входна виза. През 1967 за пръв път от 1942 се връща в България за погребението на майка си.

През 1970 участията на Христов все повече намаляват. Приключва кариерата си с концерт в Българската академия в Рим на 22 юни 1986. Умира в Рим на 28 юни 1993, но тялото му е пренесено за поклонение в софийската катедрала „Св. Александър Невски“.

Борис Христов е единственият българин, носител на Награда Сонинг, 1969 г.  Това е датско отличие за музикални заслуги, присъждано ежегодно на международен музикант. За първи път с тази награда е бил отличен композиторът Игор Стравински през 1959 г. Лауреати на отличието са били Ленард Бърнстейн, Йехуди Менухин, Шостакович, Майлс Дейвис.