Във Филологическия факултет на Виенския университет от името на Югозападен университет "Неофит Рилски" в Благоевград и от Българска Академия на Науките, беше изнесена лекция от проф. д-р Драгомир Лалчев на тема: "ПАРОРИЯ - ДУХОВЕН ЦЕНТЪР НА СЛАВЯНО-ВИЗАНТИЙСКИЯ ИСИХАЗЪМ НА БАЛКАНИТЕ ПРЕЗ XIV ВЕК ". Срещата бе организирана от Института по славистика със съдействие на декана на Факултета по филология и културологични изследвания във Виенския университет - проф. д-р Матиас Майер и славистите проф. д.ф.н. Хайнц Миклас и проф. д-р Ф. Поляков. На срещата си с австрийските слависти и византолози българският учен представи своята нова монография със заглавие "Исторически обекти и лингвистична хронотопия на исихазма в Източна Тракия"- един труд, очакван с интерес от международните научни среди по медиевистика, информират от висшето учебно заведение. Лекцията на проф. Лалчев беше съпроводена от етимологичен анализ на житийни топоними и мултимедийна фотоизложба с топографски карти и снимки на много обекти - пещерни църкви, крепости и епиграфски паметници, свързани с теренните му експедиции в Южна Странджа и Одринска Тракия. На тях е представен опитът му за издирване на манастирите, основани от св. Григорий Синаит около 1328 г.в областта Парория, а също и книжовния център (скрипторий), създаден през 1350 г. в мястото Кефаларево от ученика му св. Теодосий Търновски и неговите последователи - български, гръцки, сръбски и румънски монаси. Това е епохата на българския цар Иван Александър (1341-1371) и византийските императори Андроник II Палеолог и неговите наследници. От земите на Източна Тракия са тръгнали знаменитите парорийски ръкописи на кирилица, запалили светлината на духовното учение исихазъм през следващите векове на Балканите и в цяла Източна Европа. В близките няколко години предстои да излезе и втората част от книгата на проф. Лалчев, в която се очакват нови интересни открития. Те ще бъдат свързани с локализацията на монашеските центрове в Източна Тракия и осветяване на голямата загадка около ръкописното наследство, оставено от парорийските исихасти, чието дело е станало светилник за цялата Slavia Ortodoxa.