На Томина неделя жените боядисват яйца и ги раздават за душите на покойните си близки, като вярват, че така ще ги предпазят от превъплъщаванe. Този ден наричаме „Великден на умрелите”

Днес се почита паметта на Свети Тома, един от 12-те Христови ученици, известен с прозвището Неверни.

Евангелските писания разказват, че когато мълвата за изчезналото тяло Господно се разнесла, единствен апостол Тома не повярвал и за да се убеди в чудото, поискал да пипне раните от гвоздеите, с които Исус бил прикован на кръста.

На осмия ден от възкръсването си Христос отишъл при Тома и му казал: „Дай си пръста тук и виж ръцете ми, дай ръката си и я сложи на ребрата ми. И не бъди невярващ, а вярващ. Понеже ме видя, повярва ли? Блажени са тези, които, без да видят, са повярвали.“
Това моментно неверие на апостол Тома става олицетворение на миговете на колебание и съмнение, в които изпада всеки човек.
Томина неделя е последният ден от седмицата след Великден, наречена Светла или Празна неделя, защото е „празна” откъм работа - в седемте дни не се работи.

В българската традиция вторият ден на Великден наричат „разтури понеделник”. Той е свързан с обичая „размятване на яйца” - за предпазване от градушка и за плодородие. Младите се събирали на някоя поляна, заставали едни срещу други и търкаляли помежду си червени яйца. След това задължително се играели хора, чиято основна функция била предпазно-магическа.

След „разтури понеделник” българите почитали Светла сряда. В този ден девойките, които вече са лазарували, изпълняли ритуала Мара Лишанка. От три млади булки, женени през изминалата зима, взимали по един чехъл с различен цвят и ги напъхвали един в друг. Така оформяли кукла, наречена „Мара Лишанка”, чиято глава е от червения чехъл. Забраждали я и я накичвали като булка със сребърни невестински накити – „титрици”. След това избирали мома, която трябва да е лазарувала, да може да се момее и да има живи родители. С обредни песни отивали в средата на селото и се разделяли в две редици, хванати за ръце. Две по две започвали диалог с Мара Лишанка - с момата, която носи куклата, и пеели песен:
„Маро-й-Лишанко!
Говедар те либи.
Ще дойдеш ли да го вземнеш?
Ще ли дойдеш,
скоро ли ще дойдеш?”

Мара Лишанка им отговаряла и диалогът продължавал, като си предавали куклата една на друга. След това момите, придружени от ергени и други жени и мъже от селото, отивали на реката и „окъпвали” куклата. После девойките си измивали лицата и се връщали в селото. Обичаят „Мара Лишанка” се изпълнявал за осигуряване на дъжд и плодородие, за да се предпазят момите от отвличане от змей и за да раждат деца булките. Ритуала завършвал с Ладино хоро.

Четвъртъкът в някои селища е известен като Конски Великден. Рано сутрин жените ходели на нивите, обикаляли ги три пъти и заравяли в някой мравуняк червено яйце и парче от великденските погачи, за да прогонят облаците и градушките, и да се роди много жито.
Денят петък от Томината неделя в Тракия наричат „Лятна Света Петка”, „Летен Петковден”. Организират се състезания, борби, панаири, пеят се песни, колят курбани, за да се измоли предпазване от наводнения, градушки или суша. За празника жените приготвяли обредни хлябове, които раздавали за здраве и берекет. Изпълнявал се ритуалът молебен за дъжд. Участници в него символично напръсквали с чиста вода лицата си, за да са здрави и красиви. След празника всички се разотивали, като гледали да срещнат по пътя бременна жена или майка с мъжко дете. Вярвали, че те носят хубава поличба.

На особена почит „Лятна Св. Петка Балъклия“ (Рибна Св. Петка) е в Странджа. На този празник болните хора преспиват близо до аязмо или параклис, посветени на нея, защото се вярва, че светицата ще се яви в полунощ до лековития извор във вид на златна патица и онези, които я видят ще се излекуват.

В Североизточна България и Бесарабия първият понеделник след Томина неделя се нарича „Софинден”, „Сувия”, „Сувинден”и също се почита за предотвратяване на суша. Според народните представи този ден е „хаталия”, т. е. лош ден. Затова традицията повелява да се спазват някои забрани. Жените не перат и не трябва да сушат дрехите. Стопаните не копаят и не сеят, „за да не изсъхва храната”. Не се вари мляко, „за да не се вдига” млякото на говедата. На Софинден се изпълнява интересен стар обичай за предпазване на хора и добитъка от болестта „топалък” - да не окуцяват. Рано сутринта на празника, още преди да е изгряло слънцето, жените връзват на един кол на оградата вълнен парцал или мъжки навуща и наричат: „Тука да остане топаллъка!” и „Кол да куца, кон да не куца, кол да куца, вол да не куца, кол да куца, чиляк да не куца!”
Някъде обичаят включва диалог между две жени: едната пита „Ко вързиш? Другата отговаря: „Топаллък вържа”!

На Томина неделя жените боядисват яйца и ги раздават за душите на покойните си близки, като вярват, че така ще ги предпазят от превъплъщаванe. Поради тази причина този ден се нарича и „Великден на умрелите”.

На Томина неделя имен ден празнуват Тома, Томислав, Томислава.