Избрани Новини
Да се смееш ли, да плачеш ли... Избрани бисери от матури
Разсъждения, които ще се помнят дълго
На матурата през 2013 се падна темата "Изгубената родина" върху стихотворението "Заточеници" на Пейо Яворов. Резултатите от труда и творчеството на младежите нанесоха дълготрайни поражения, които всички вече умалително наричаме "бисери“. На прага на новите зрелостни изпити се поровихме и извадихме на бял свят някои мисли, които ще се помнят дълго. Ето какво сътвориха някои зрелостници в напъните си да покажат колко и как са усвоили учебния материал.
Вижте уникалните тези на дванайсетокласниците, цитирани от zamatura.eu.
Бисери върху произведението на Пейо Яворов "Заточеници"
Яворов е един от поетите, които си изливат душата върху белите листове.
Яворов в това стихотворение описва българския народ като заточен на един кораб.
Яворов е написал стихотворенията "Арменци", "Евреи" и "Баджанаци".
Яворов е имал и съпруга, и любовница, но умира твърде млад.
Стихотворението "Задоченици"...
В третия стих се казва как ги е продал КМЕТЪТ.
Ако се задълбочим по-дълбоко в определени творби, може да открием дълбок и тежък аспект.
Героят вижда как Вардар, Дунав и Марица ще греят в гроба му.
Лирическият говорител и неговата дружина обичат всеки стрък и всеки клон от родината.
Лирическият герой ОПЯВА своя роден край, понеже заминава за чужбина.
Всичко, що се синее и зеленее - това е България!
България някога е била силна държава, а сега е като една плюнка на картата на света.
Дори и гроба, Родината пак ще липсва на заточените.
Човек, изгубил родината си, се превръща в предадено животно.
Без родина човек живее само по повърността на света.
Бисери върху произведението на Иван Вазов "Под игото"
Априлското въстание е поставило България на картата на Обединена Европа.
Бойчо Огнянов е мъжкар, който дава живота си заради своята любов - Радка Госпожева.
Бисери върху произведението на Атанас Далчев "Книгите"
Далчев е много нещастен. От четене е нямал време да има любима, да се ожени, да създаде семейство и деца. Не е късно да се вземе в ръце и да оправи живота си, не да се оплаква.
В модерните времена, в които живеем, аз не познавам хора, които четат книги, но бих се зарадвал да се срещна с такъв, който чете.
Чудя се кой си купува днес книги в тази криза. Хората си дават основно парите за хероин - както млади, така и стари.
Книгата е нещо много хубаво, носи знания за света, за нещата, които ни заобикалят, но стихотворението ни показва, че от много четене човек може да се пристрасти, да наруши душевното си спокойствие и да влезе в психиатрия. Затова аз избирам да живея.
Вместо да лежа с книга и да чета и така да минават дните и нощите ми, предпочитам да се събудя в леглото с любимата, да извършим някакви действия от реалния живот и да съм спокоен, че животът ми не е минал напразно.
Книгите са прозорец към света, но не са врата.
Бисери върху произведението на Иван Вазов "Левски"
Левски е живял 9 години с чуждо сърце и самоличност и всяка година си сменял адреса по местоживеене. По тази причина той забравял уютния си дом и нямал време дори за физиологичните си нужди.
Словото е пистолетът, на който Левски натиска спусъка и пуска куршум, за да може хората да оцелеят. Затова е канализацията му за светец.
Словото е на върха на хранителната верига. Аз съм самият пример за силата на словото. Кръвта ми кипва, кожата ми настръхва.
Паисий пише историята, Левски я говори, а хората са се забравили и се бъхтят за власт.
За родината Левски умира дори разпънат на кръста.
Апостолът привиква към работа в екип.
Бисери върху произведението на Алеко Константинов "Разни хора, разни идеали"
Чичото (чичката, чичето, старецът, бащата, дядото) е по-възрастен и с по-богат житейски опит и племенникът (младото момче, момъкът, детето, синът, внукът) трябва да се вслуша в съветите му: “Прави каквото правят хората: свий си опашката, па си налягай парцалите…”, “С гюрултия гърло се не пълни.”, “безобразия се вършат; нека се вършат, теб какво ти е? Мъ-ъ-ълчи си, па си гледай кефа.” Целта на творбата е “да покаже, че не е лесно да се възпитава малък нехранимайко”.
Авторът внушава чувства на смеене и плачене на своите читатели.
Не е живял много, приблизително 35 години, но е написал около 25 файлетони, драми, романи и други негови произведения. Те са изпълнени с “хумор, сатира и забава”.
Алеко е “модернист”, “символист”, “конформист”.
Алеко е възрожденски творец.
Алеко твори в областта на леката литература, в произведенията му няма насилие, покъртителни човешки драми, убийства и кръв. Повечето от тях завършват смешно и щастливо.
Бисери върху произведението на Йордан Йовков "Шибил"
Докато Шибил върви към селото, Мустафа го наблюдава от конака.
Когато Рада видяла Шибил да лежи на пътя хукнала към него с разтворени крака.
Шибил тичал по покриви и овошки като ясно слънце.
Но Шибил непаднал след първото обстрелване.
Шибил държал в ръката си само един карамфил, но не какъвто и да е, а от Рада.
След като умират заедно те пак продължават двамата.
Шибил е разбойник като човек.
Шибил излязъл само по карамфил.
От тяхната любов слънцето огряваше каманите на кълдърма.
Стихосбирката „Старопланински легенди”.
Сички
Педагогове = педагози
Германците = „Гераците”
„Железния съветник”
Султана е Железния от Светилницата
Темата – Шибел /Сибил, Шанел/, авторът – Ьовков!!
Топ Новини