Дамските превръзки, ципът и пакетчетата чай са трайно навлезли в ежедневието ни

Първата световна война даде на човечеството много неочаквани изобретения, които не са свързани с военната промишленост. Днес си спомняме само някои от тях, но те трайно са влезли във всекидневието, променяйки радикално начина ни на живот, пише Би Би Си, цитирана от "24 часа".

Дамските превръзки

Историята им е свързана с появата на целулозната вата. Тя започва да се произвежда още преди Първата световна война от американската компания “Кимбърли Кларк”. Нейни изследователи създали материала, който попива влагата 5 пъти по-бързо и е два пъти по-евтин от памука. Марката е регистрирана в САЩ през 1917 г. Когато страната се включва във войната, фирмата произвежда превързочни материали със скорост 100-150 м в секунда.

Но медицинските сестри, които превързвали ранените, започнали да използват новия превързочен материал с различна цел.
Именно тази употреба довела до разцвета на фирмата. След 2 г. интензивни изследвания тя произвела дамската превръзка от 40 тънки слоя целулозна вата, превърнати в марля. През 1920 г. започва масово производство.

Хартиените носни кърпи

Продажбата на дамските превръзки набирала скорост, но не така бързо, както се искало на производителите. Затова трябвало да се търси ново приложение на целулозната вата. В началото на 20-те години на миналия век на един от сътрудниците на компанията “Кимбърли Кларк” - Берт Фернес - му хрумнала идея да обработи целулозата с гореща ютия, което правело повърхността ѝ гладка и мека. През 1924 г. на бял свят се появили хартиените носни кърпи.

Кварцовата лампа

През зимата на 1918 г. около половината деца в Берлин страдали от рахит, един от симптомите за който са костните деформации. Берлинският лекар Курт Хулдчински забелязал, че пациентите му с това заболяване били много бледи. Той решил да направи експеримент с 4-ма болни, сред които и 3-годишно дете. Докторът започнал да ги облъчва с ултравиолетови лъчи от живачно-кварцови лампи. След няколко сеанса забелязал, че костната система на децата започва да укрепва.

По-късно учените открили, че лампите с ултравиолетови лъчи помагат да се изработва витамин D, участващ в синтеза и усвояването на калция. Той пък е необходим за заздравяването на костите, зъбите, ноктите, косата.

Лятното време

Идеята за преместването на стрелките с час напред през пролетта била лансирана първо от Бенджамин Франклин през 1784 г. Подобни предложения били направени и в Нова Зеландия през 1895 г., и във Великобритания през 1909 г. Но не довели до нищо. Първата световна война обаче внесла лептата си в реализиране на тази идея.

В Германия не стигали въглищата. На 30 април 1916 г. властите издали указ стрелките на часовника да се преместят от 23,00 на 24,00 ч. Във Великобритания въвели лятното време на 21 май 1916 г. На 19 март 1918 г. Конгресът на САЩ учредил няколко часови пояса и въвел лятното време от 31 март до края на войната. След сключване на примирието то било отменено, но идеята за икономия на светлина дочакало по-добри времена.

Пакетчетата за чай

Смята се, че за първи път чай, “разфасован” на малки пакетчета, започнал да изпраща на клиентите си американски търговец през 1908 г. Поставени във вряла вода, те сложили началото на много по-удобното запарване на напитката.

В годините на Първата световна война немската компания Teekanne си спомнила тази идея и започнала да доставя чаените торбички на войниците. Те пък ги нарекли “чаени бомби”.

Ръчният часовник

В края на XIX и началото на XX в. мъжете използвали джобни часовници на верижка. За участниците в Първата световна война точното определяне на времето станало изключително важен проблем, особено когато трябвало да бъдат синхронизирани масови атаки или артилерийски обстрел. Ръчните часовници оставяли ръцете свободни. Те били много удобни и за авиаторите.

Компанията H. Williamson, пуснала т. нар. траншейни часовници в Ковънтри, в отчета си през 1916 г. съобщава: “Вече всеки четвърти войник има ръчен часовник, а останалите трима ще се сдобият при първа възможност.” През 1917 г. “Картие” представя модела си “Танк”, вдъхновен от формата на новите танкове “Рено”.

Вегетарианските колбаси

Те са измислени от Конрад Аденауер - първия канцлер на следвоенна Германия. През Първата световна война той бил кмет на Кьолн, чиито жители гладували заради британската блокада. Започнал да търси продукти, които биха могли да заменят хляба и месото. Предложил вместо месо да се използва соя.

Произведението му било наречено “наденица на мира”. Аденауер решил да патентова рецептата, но имперското управление по патентите му отказало. Провървяло му повече при противниците от Великобритания - крал Джордж V му дава патент за соевите колбаси.

Ципът

От XIX в. хората започват да търсят приспособление, което да съедини детайлите на дрехите и обувките бързо и удобно. Успехът се усмихва на инженера Гидеон Съндбек, имигрант от Швеция в САЩ. Той става главен дизайнер на компанията Universal Fastener, за която изобретява ципа. Патентът е издаден през 1913 г.

Американските военни започват да го използват в униформата и обувките си, особено във флота. След войната циповете минават в цивилното облекло и днес продължават да царстват в него.

Неръждаемата стомана

За стоманата, която не се поддава на корозия, светът трябва да благодари на Хари Бреарли от английския град Шефилд. През 1913 г. той създал първия образец на неръждаема стомана - продукт, който прави революция в металургията. Дотогава британските военни неведнъж си блъскали главите от какъв метал е най-добре да се произвежда оръжие. Проблемът обаче бил в това, че от високата температура оръжейните дула се деформирали. От Бреарли поискали да създаде такава сплав, която да издържа на голямо нагряване. Металургът направил опити с много сплави, включително и такива с високо съдържание на хром. Материала от несполучливите си експерименти складирал накуп. По-късно забелязал, че част от него не е хванал ръжда.

През Първата световна война от неръждаемата стомана се изготвяли новите авиодвигатели, но по-късно започнали да правят от нея лъжици, вилици и ножове, а също и всички хирургични инструменти.

Системата за връзка между пилотите

До Първата световна война летците не можели да говорят нито с другите пилоти, нито със службите на земята. В началото на войната връзката между армейските подразделения ставала с телеграф. Той обаче често оставал извън строя заради артилерийкия обстрел. Авиаторите пък трябвало да се оправят с викове и жестове. В изход от всичко това се превърнала безпроводната връзка.

По онова време радиотехниката била в началото си, но в края на 1916 г. вече били постигнати значителни успехи. В началото опитите да се инсталират радиотелефони на самолетите завършили с неуспех заради шума от мотора. Но после проблемът бил решен чрез шлем с вградени микрофони и слушалки. Благодарение на това след войната гражданската авиация започнала бързо да се развива напред.