Ден на оплакването и погребението на Иисус Христос от майка му Света Богородица и жени, носещи миро; гробът му е запечатан и пред него е поставена стража (вечерта в петъчния ден; тогава църквата отслужва Опело Христово).

Днес Православната църква чества Велика събота - последният ден от Страстната седмица, предшестваща Великден.

В този ден се възпоменава погребението на Христос Спасителя и слизането Му в ада. Умрял на кръста, от прободените Му ребра изтекло кръв и вода. Тогава става победата над смъртта и избавлението на душите. В евангелските текстове често се споменава, че приживе Иисус Христос нееднократно предсказва разпъването си на кръста и Възкресението си след три дни.

Богослуженията в църквите започват от сутринта и продължава до вечерта. Събота вечерта плащеницата се внася обратно в олтара минути преди пасхалното шествие на кръста.

В Страстната събота се месят великденски обредни хлябове и козунаци. На този ден могат да се боядисват и яйца. С първото, боядисано в червено яйце, бабата чертае кръстен знак по челата на децата, за да са здрави и румени през годината.

В полунощ на събота срещу неделя всички отиват на черква за тържествената литургия и се връщат със запалени свещи вкъщи, като се поздравяват с "Христос Воскресе!".