Църковните учени са категорични - няма папа от български произход. Но същевременно са единодушни, че е имало "български" папа - Йоан ХХIII. Той завинаги ще остане с това прозвище заради пословичната си любов към България, останала завинаги в сърцето му от годините, в които е представлявал у нас Светия престол. А на 27 април папа Франциск ще му сложи и ореол, съобщава standartnews.com.

Анджело Джузепе Ронкали се ражда на 25 ноември 1881 г. в Сото ил Монте, провинция Бергамо. Той е четвъртото от общо 13 деца. На 11 г. постъпва в семинарията в Бергамо, където завършва гимназията и лицея. После заминава за семинарията в Рим и след военната си служба през 1904 г. е ръкоположен за свещеник. По време на Първата световна война е полкови капелан, а през 1921 г. е номиниран за председател на Централния съвет за мисионерска дейност в Италия. През 1925 г. става епископ. Тогава животът му се свързва с България, където е изпратен като апостолически визитатор и апостолически делегат (б.а. - дипломатически постове на Ватикана, по-ниски от нунций, или посланик). Ронкали

остава в страната ни 9 г.

и я опознава нашир и длъж. При това, без да подбира транспорт - с влак, каруца, файтон и дори, досущ като героите на Стайнбек - в каросерията на камионетка Форд-Т. А това няма как да не направи впечатление на обикновените българи, свикнали с малко по-друго поведение от своите владици. Впечатление, което допринася за разсейването на трупаните вековни предубеждения към "папищашите". Хората с охота споделят своите проблеми с него. А Ронкали прави всичко по силите си, за да помага. Особено голяма дейност развива след катастрофалното Чирпанско земетресение през 1928 г., когато организира широка хуманитарна помощ.
Но не само българите обичат Ронкали. Той също е влюбен в България. Дори сменя своята архиепископска титла: "Отсега нататък вече няма да се наричам архиепископ Ареополски, а Месемврийски. По такъв начин споменът ми за България ще бъде повседневен... И знайте, че като се прибера във Ватикана,

на моя прозорец винаги нощем ще гори една свещ

Която да посочи на всеки изпаднал в нужда българин във Вечния град, че има врата, на която може да почука."
Бъдещият папа изгражда близки връзки с цар Борис III, с политици, общественици и интелектуалци. И, разбира се, с православните архиереи. Но най-известен е Ронкали с подкрепата, която оказва, за да се състои бракът между цар Борис III и дъщерята на италианския крал Виктор Емануил Джована Савойска. Светият престол няма никакво намерение да отстъпи и от принципа децата от такъв смесен брак да се кръщават и възпитават в католическо вероизповедание. Това обаче противоречи на Търновската конституция. Ронкали защитава пред тогавашния папа Пий ХII православното кръщение на Мария-Луиза и на престолонаследника Симеон. Казват, че нещата в историята не се повтарят. Но в живота на хората това се случва. След 32 г., през 1962 г., на Ронкали, който вече е папа Йоан ХХIII, се налага да се намеси отново - този път за сватбата на Симеон II с испанката Маргарита. Е, като папа сигурно му е било по-лесно да убеди чичото на Маргарита - йезуитски свещеник, да не се противопоставя на този брак.
През 1953 г. архиепископ Ронкали става кардинал и е назначен за патриарх на Венеция. Той отваря вратите на двореца си всеки ден от 10 до 13 ч за обикновените хора, които имат проблеми или искат да споделят нещо. А и сам обича да бъде с тях по улиците и площадите. На 28 октомври 1958 г., след смъртта на папа Пий ХII, кардинал Ронкали е избран за поредния наследник на свети Петър под името Йоан ХХIII. Той вече е на 77 г. и мнозина смятат, че ще бъде "преходен папа", който просто ще продължи политиката на предшественика си. Но той изненадва всички, като

свиква Втория Ватикански събор

(11 октомври 1962 - 8 декември 1965), който взема кардинални решения за дейността на Католическата църква в променилия се свят. Внася съвсем нов стил както в управлението на Църквата, така и като лично поведение на върховните понтифекси. Премахва множество формалности във Ватикана, посещава сиропиталища, болници, старчески домове и затвори. В Рим още се помни как, разхождайки се из двореца, се спира при работници и ги кани в кабинета си на чаша вино. В резултат на този разговор Йоан ХХIII решава въпроса със социалните осигуровки на работещите към Светия престол. Той е и първият папа, който след 1870 г. излиза от Рим и пътува на поклонение с влак до Лорето и Асизи. След кратко боледуване папа Йоан ХХIII напуска този свят на 3 юни 1963 г. Обявен е за блажен от папа Йоан Павел II на 3 септември 2000 г. Католическата църква чества паметта му на 11 октомври - деня на свикването на Втория Ватикански събор.