България е в групата на най-нежелаещите подобно решение на съюза

Руската тактика за създаване на нестабилност в Украйна без открита военна намеса изостря разделението в Европейския съюз по евентуални икономически санкции и прави малко вероятна изразената неотдавна решимост за твърди действия.

Външните министри на ЕС решиха в понеделник да разширят списъка от сегашните 33 лица със замразени сметки и визови забрани заради ролята им за анексирането на Крим от Москва през февруари. Това решение едва ли може да прикрие разцеплението между държавите - членки на ЕС, за повода, който би предизвикал преминаването от предимно символични дипломатически мерки към по-широки ограничения за търговията, енергийните и финансовите отношения с Русия.

Въпреки изявлението на френския външен министър Лоран Фабиюс, че лидерите на ЕС може да се съберат още следващата седмица, за да одобрят нови санкции, дипломати смятат, че вероятността от такава специална среща не е голяма именно заради силното разминаване на позициите.

"Ако Русия не пресече червената линия на пряката военна намеса, не очаквам и ЕС да пресече червената линия на икономическите санкции", коментира Щефан Лене, бивш високопоставен служител на ЕС за Източна Европа, който сега е хоноруван изследовател в центъра "Карнеги: Подкрепа за международния мир". Москва, изглежда, предпочита да действа чрез окупация на обществени сгради от въоръжени и маскирани проруски милиции в Източна Украйна и да повишава цените на газа, за да провали планираните за 25 май президентски избори.

Според Лене руският президент Путин изглежда решен да делегитимира правителството в Киев чрез тезата за "провалената държава" по отношение на източните части на Украйна, като същевременно избягва прякото военно присъствие. В най-добрия случай това ще послужи за прелюдия към преговори за федерализиране на Украйна, което би било приемливо за всички страни", посочва експертът.

Както често се случва в ЕС, позицията на Германия, най-голямата икономическа сила в блока, която има и специални исторически отношения с Москва, ще бъде ключова. Но Берлин се въздържа от решителни действия. И понеже канцлерът Ангела Меркел е във великденски отпуск, а външният министър Щайнмайер е на обиколка в Източна Азия, германците бяха сдържани на срещата на ЕС в понеделник в Люксембург.

Германският вицеканцлер Зигмар Габриел, който е и министър на икономиката и енергетиката, призова Москва да покаже сериозни намерения за намаляване на напрежението по време на четиристранните преговори в Женева в четвъртък между външните министри на Русия и Украйна заедно със САЩ и ЕС. "От Русия зависи да няма по-нататъшната ескалация, която би довела до икономически санкции", предупреди той.

Според дипломати със създаването на впечатление, че санкциите са реалистична заплаха, европейците искат да подсилят западната позиция в преговорите в Женева. Представители на ЕС обаче твърдят, че подготовката за активизиране на Брюксел върви бавно въпреки натиска от САЩ.
В сряда Европейската комисия изпрати до 28-те столици секретни оценки на въздействието на потенциалния икономически конфликт с Русия за всяка страна членка. Каквито и да са икономическите санкции, те ще изискват деликатно разпределение на тежестта между страните от ЕС.

За Германия фактор са силните енергийни връзки с Русия, за Франция - договорът за доставка на военни кораби, а Великобритания служи за извънтериториален финансов център на руските богаташи. "Макар че се работи по това как биха изглеждали икономическите санкции, няма съгласие при какви условия да бъдат задействани. Очевидно е, че руската инвазия би била такъв повод, но ако това не се случи, ще бъде много трудно да се направи такава крачка", казва Лене.

Дипломати разказват, че на срещата на ЕС в понеделник са се обособили три приблизително равностойни лагера. За по-строги санкции са настоявали Великобритания, Франция, Полша, Швеция, Дания, Чехия, Естония, Латвия и Литва, а най-нежелаещите ги били Италия, Гърция, Кипър, България, Люксембург, Австрия, Испания, Португалия и Малта.

По средата е лагерът на все още неопределили позицията си начело с Германия, а също Холандия, Белгия, Финландия, Ирландия, Румъния, Словакия, Словения и Хърватия.

Чешкият министър на отбраната Мартин Стропницки формулира проблемите за намиране на единна позиция, чието налагане изисква единодушие, с думите: "Невинаги е толкова лесно, защото възприемането на кризата в Южна и в Северна Европа е различно. Ние, в Чехия, сме по-близо до позицията на Полша, балтийските държави, Швеция, и ако мога да добавя, Великобритания, затова по-скоро настояваме съюзът да прояви твърдост."