Десетки се оплакват, че фигурират в подписки на партии без да са давали съгласието си, системата обаче май не е безгрешна.

След като в понеделник избухна скандал заради съмнения за злоупотреби с лични данни при регистрацията на партиите и коалициите за изборите за Европейски парламент (ЕП), по-късно се появиха и други съмнения - че проблемът е в програмата, използвана от ЦИК.

За първи път с новия Изборен кодекс стана възможно всеки да провери дали фигурира в подписките, представяни в ЦИК за вота през май. Всяка формация, която иска да участва или всеки инициативен комитет, който регистрира независим кандидат трябва да представи 2 500 валидни имена на избиратели с техните лични данни и подписи.

Откакто в българската политика подписките станаха част от задължителните атрибути винаги са съществували подозрения, че с данните се търгува. Те се използват за регистрация на партии, за записване за участие в избори, за сформиране на инициативни комитети, за свикване на референдуми и др. За гарантиране на достоверността им досега се разчиташе единствено на служба ГРАО.

На сайта на Централната избирателна комисия (ЦИК) от понеделник срещу ЕГН всеки може да види дали подкрепя регистрацията на някоя политическа формация. За няколко часа десетки, ако не и стотици хора се оплакаха в социалните мрежи, че данните им са използвани неправомерно, сигнализира Антоанета Цонева от Института за развитие на публичната среда. В социалната мрежа някои дори разказаха, че би трябвало да са в подписка, защото са подкрепили дадена партия или коалиция, но не са.

В "Капитал" също получихме сигнал от наш читател, че е открил името си в подписката на Християндемократическата партия, а никога не се е подписвал. Ако и вие сте потърпевши, моля пишете ни. Късно вечерта обаче друг читател ни подсети да опитаме с въвеждането на десет единици напр., вместо ЕГН. Появи се надпис, който казва, че "посоченото лице М.Т.Х. е налично в списъка на ПП "Атака" на стр. 78 ред 773 ..." и на още пет позиции в списъците на въпросната партия. При повторно въвеждане на десетте единици съобщението беше същото. Десетте двойки пък водят до следния резултат - "Посоченото лице Б. Ч. Н. е налично в списъка на:  КП Реформаторски блок на страница 73 ред 580". Поради късния час нямаме коментар от членовете на ЦИК.

Заради непълни подписки регистрациите на три партии вече бяха заличени - на Българската демократична общност, на която не й достигнаха едва 175 гласа, на Национал-демократична партия и на Партията на българските комунисти. Те не можаха да представят 2500 подписа на избиратели, които искат да ги видят на вота. Подписките на десетте инициативни комитети, които подкрепят независими кандидати все още се проверяват или пък не са представени. Срокът е до 22 април. 

Какво да се прави

На заседанието на комисията в понеделник следобед казусът със злоупотребата с лични данни беше обсъден за кратко. Засега съветите на експерти са сигналите да се изпращат до изборната комисия, но е възможно адресат да е и Комисията за защита на лични данни.

Темата не беше докрай изчистена, още когато се обсъждаше в средите на БСП. Публичността прави контролът върху злоупотребата с лични данни по-силен, но в средите на социалистите имаше притеснения, че може да се стигне и до друг вид изкривяване. "На практика няма как да се докаже дали някой не се е включил в подписката, за да каже после, че е против волята му и така да я  дискредитира", твърдяха някои от експертите на "Позитано" 20. 

Още обаче от времето на първите подписки за референдуми след приемането на закона за прякото участие на българите в управлението се появиха съмнения, че в страната се осъществява търговия с лични данни. Потенциални източници се намират там, където има големи масиви - в туризма, в мобилните оператори или пък директно в службите (регионални или национални) с база данни за населението.