Обявяване във фалит ще може да поиска всеки, чийто дълг надвишава с 1/3 стойността на имуществото и очакваните му доходи за 1 г.

Хора обявени от съда в частен фалит няма да имат право да управляват бизнес в следващите 10 години.

Това предвижда проектът на закона за частния фалит, който ще бъде публикуван за обществено обсъждане от правосъдното министерство до края на седмицата. Изцяло новите разпоредби целят да се премахне фигурата на вечния длъжник, както и възможността кредитите да се наследяват от децата на длъжниците.

Ако реши да се ползва от текстовете на бъдещия закон, длъжникът трябва да знае, че ще търпи някои ограничения. Той няма да има право да регистрира търговски дружества и да участва в управлението им за период от 10 г. През същото време няма да може да се ползва повторно от разпоредбите на закона.

Ще може да сигнализира съда обаче, ако след обявяването му във фалит, кредиторът продължи да го притиска чрез телефонни обаждания и писма да плаща непосилните дългове.

„Идеята е процедурата да се прилага спрямо добросъвестните длъжници, които са изпаднали в обективна невъзможност да плащат задълженията си”, обясни правосъдният министър Зинаида Златанова.

За изготвянето на текстовете е прегледана европейска практика. Потърсено е мнението на финансисти, банкери и юристи. „Нужен е баланс, който да донесе полза както за длъжниците, така и за кредиторите, които в рамките на 3 г. ще могат да получат поне част от дължимите им суми”, каза Златанова.

Обявяване във фалит ще може да поиска всеки, чийто дълг надвишава с 1/3 стойността на имуществото и очакваните му доходи за едногодишен период.

Става дума за задължения към банки, държавата и монополисти като топлофикация и енергийните дружества. От процедурата ще могат да се ползват и сключилите договор за заем от физически и юридически лица.

Натоварените с непосилни дългове ще подават в съда декларация по образец, в която подробно трябва да описват кои са кредиторите им, главниците и лихвите, размера на доходите си и с какво движимото и недвижимо имущество разполагат. На базата на тези данни магистратите ще преценява дали длъжникът отговоря на условията за обявяване във фалит.

„По силата на съдебното решение лихвите по задълженията спират да текат. Към Агенцията по вписванията ще бъде създаден специален регистър, в който ще се вписват обявените във фалит”, обясни Диана Вакарелска, шеф на дирекция законодателство към министерството на правосъдието. Кредиторите ще имат срок, в който ще могат да оспорват посочените от длъжника данни отнасящи се до доходите и имуществото им. Тези от тях, които не са включени в списъка, пък ще могат да поискат това.

В следващите 3 г. в специална сметка на длъжника ще постъпват всички негови доходи над определения несеквестируем минимум. Съдебен изпълнител ще е ангажиран с продажбата на имоти и вещи извън тези от първа необходимост, като хладилник, печка, легло и т.н. На продажба не подлежи единственото жилище, стига то да не е ипотекирано или да е прекомерно голямо за нуждите на длъжника.

Събраните пари по сметката ще се предоставят на кредиторите. Всички останали суми до размера на пълния кредит, които не са покрити, се погасяват.

Инспекторатът на правосъдното министерството проверява 400 изпълнителни дела, по сигнали на длъжници, срещу дейността на частни съдебни изпълнители.

По тези дела са работили 4-ма съдебни изпълнители. За тях има съмнение, че са натоварвали длъжниците с допълнителни такси, като се раздробявали дълга по един изпълнителен лист с договори за цесии.

„Ще излезем с доклад за всеки отделен случай”, обеща зам.министърът на правосъдието Сабрие Сапунджиева.

Тя допълни, че има постъпили жалби само срещу 8 от общо 153-мата частни съдебни изпълнители през м.г. Хората най-често протестирали, че жалбите които пращат до съдебните изпълнители не се входират по надлежния ред и по този начин се стигало до пропускането на сроковете за обжалване на изпълнителните действия пред съда

Другите сигнали са свързани с начисляване на недължими такси и извършване на действия, за които кредиторът не е упълномощил съдебния изпълнител.

„По един изпълнителен лист се дължи само една такса и се плаща един адвокатски хонорар”, категорична бе Сапунджиева. Тя допълни, че скоро ще бъде пратено указание до всички съдебни изпълнители да се придържат към правилата.

По думите и в момента се подготвят и законодателни промени, които ще уредят възможността длъжниците да обжалват оценката на имуществото си направена от частния съдебен изпълнител.

„Увеличаване на съдебните такси няма да има”, заяви правосъдният министър Зинаида Златанова в отговор на въпрос какво е поисканото от Висшия съдебен съвет увеличение в доклад до министерството.

„Гражданите са длъжни да плащат данъци и такси, съобразно техните доходи и имущество, цитира конституцията Сапунджиева и допълни – магистратите предложиха такси, които правят достъпа до правосъдие за богати. Не можеш да вземеш на босия цървулите – хората нямат пари”.