Ето най-известните от паметниците от безвъзвратно отминали епохи

Голяма част от историята на човечеството и до днес остава скрита в мъглата на вековете – за това говорят многобройните тайнствени обекти и съоръжения, над чийто произход си блъскат главите не едно поколение историци, археолози и уфолози. 

Ето най-известните от паметниците от безвъзвратно отминали епохи, в чието строителство според изследователите на паранормални явления непосредствено участие са взимали „инженери”, долетели от Космоса. Разбира се, повечето от тези заявления не издържат научната критика, но на някои от въпросите на уфолозите ортодоксалната наука така и не намира отговор.

Бедлендският страж (известен още като Главата на индианеца), провинция Албърта, Канада

За да се полюбувате на огромното изображение на индианска глава, която сякаш носи слушалки на аудиоплейър, можете да въведете в Google Earth координатите 500’38.20 северна ширина и 1106’48.32 западна дължина.

Това огромно геоморфологическо образувание е възникнало практически без участието на човека: „слушалката” – това е пътят към нефтен кладенец, който се е появил наскоро. През 2006 г. фигурата е открита от Лин Хикокс – потребител на Google Earth.

Линиите на Наска (геоглифите на Наска), платото Наска, южната част на Перу; време на създаване – между 400 и 650 г. от н.е.

Рисунките се състоят от множество изображения на животни, сред които могат да се разпознаят акули, гущери, косатки, колибрита, паяци, маймуни и др. Според уфолога, писател и кинорежисьор Ерих фон Деникен линиите на Наска може би са древно летище и едновременно „покана за гости”.
Той смята, че много-много отдавна Земята е посетена от пришълци, а при кацането на платото Наска двигателите на техния космически кораб са „разчистили” местността от камъни по този начин. Древните обитатели на тези земи приели извънземните за божества, които са се спуснали при тях от небесата (което не било много далеч от истината). След това „гостите” се отправили обратно към родината си, но хората се опитвали да ги „поканят” отново, рисувайки по земята различни символи и животни.

Пирамидите в Гиза недалеч от Кайро, Египет

Египетските пирамиди са може би едно от най-тайнствените съоръжения в историята на човечеството. През хилядолетията историята на тяхното създаване е обвита с множество легенди и предположения, най-разпространено от които е мнението, че на египтяните са помогнали свръхцивилизации.

Наистина, някои интересни факти напълно биха могли да послужат за доказателство на тази теория.
Например в деня на лятното слънцестоене от гледна точка на Сфинкса залязващото слънце се намира точно между двете най-големи от пирамидите в Гиза. За да се осъществи този замисъл, древните строители би трябвало да разполагат с точен календар и да знаят, че продължителността на годината е 365,25 дни.
Освен това не е известно защо другите пирамиди, издигнати приблизително 500 години след Великата тройка, са силно разрушени под влиянието на времето, а съоръженията в Гиза практически не са пострадали.
Независимо от многобройните теории и досега не е ясно как египтяните са могли да издигат камъни, всеки от който е тежал средно по два тона, върху толкова висок строеж без използването на колелото – то е изобретено по-късно.

Някои учени смятат, че съществува непосредствена връзка между разположението на пирамидите и картата на звездното небе. Например комплексът в Гиза съответства на трите най-големи звезди в съзвездието Орион, което за древните египтяни било символ на един от главните богове – Озирис. Някои твърдят дори, че река Нил съответства на видимата част на Млечния път, което всъщност е подтикнало създателите на пирамидите да разположат гробниците по определена схема, но за това им е било нужно съвършено астрономическо оборудване. Само че откъде биха могли да го вземат? Отговор на този въпрос няма – пирамидите ревниво пазят своите тайни.

Подземният град Деринкую, Турция

Гигантските подземни съоръжения са изчислени да осигурят всичко необходимо за 20 хиляди души: археолозите открили остатъци от хранителни магазини, павилиони за вино, подобия на типография, конюшни, училища, водопровод и т.н.
Според най-разпространената версия строителството на Деринкую е започнало през първото хилядолетие пр.н.е., но някои смятат, че градът е много по-стар и бил проектиран от извънземни сили за защита на населението в този регион от глобални катастрофи.
В подземните коридори има дори каменни врати, високи 1 – 1,5 метра и с тегло половин тон всяка, което говори за сериозния подход на сторителите към осигуряването на безопасността на жителите.

Градът е открит през 60-те години на миналия век и досега там се водят разкопки – в момента археолозите са достигнали на дълбочина 85 м.

Великият град Теотиуакан (от ацтекски „Място, където хората стават богове”) недалеч от град Мексико, Мексико

Теотиуакан е един от най-древните градове на Земята и до ХV в. е най-големият населен пункт в Западното полукълбо. Предполага се, че е възникнал хиляда години пред появата на ацтеките по тези места.

Сред народите, участвали в създаването му, се посочват племената на толтеките, маите, сапотеките и мистеките, при това много изследователи смятат, че строителите на Теотиуакан, както и „авторите” на пирамидите в Гиза, са имали обширни математически и астрономически познания.

Ерих фон Деникен смята, че строителството не е минало без помощта на извънземни – според него именно те са изградили многобройните съоръжения още преди появата на човека.

Любопитното е, че в строителството широко се използвала слюдата, която, както показал минераложкият анализ, се добивала на 4800 км от бъдещия град – в Бразилия. Слюдата е устойчива към въздействието на слънчева светлина, влага, електричество и високи температури, но защо в сградите е вложен такъв запас, остава загадка.

Саксайуаман, околностите на град Куско, Перу

Бившата столица на Империята на инките практически изцяло е изградена от невероятно големи и тежки блокове, чието тегло достига до 360 тона. Учените се блъскат над загадката как инките са успели да доставят тези „тухлички” на строежа, тъй като най-близкото местонахождение на тези скали е на около 35 км от Саксайуаман.

Трилитонът в Баалбек, Ливан

В древния ливански град са запазени развалините на множество архитектурни съоръжения, посветени на римските богове (регионът някога е бил част от Римската империя), най-знаменитото от които е Големият храм на Юпитер.

В конструкцията му са използвани три огромни монолитни блока с тегло около 800 т всеки (именно тези руини са получили наименованието Трилитон, в превод от гръцки – „Чудото на трите камъка”), и няколко по-малки – по 350 т. А недалеч, в кариерата, се намира блок с маса 1000 тона, който очевидно е бил приготвен, но по някакви причини не е използван при създаването на храма.

Джорджио Цукалос и Дейвид Чайлдрес – привърженици на теорията за участието на извънземни в подобни „проекти”, заявили, че при транспортирането на каменните блокове в Баалбек са използвани технологии като антигравитация и дори акустична левитация.

Стоунхендж, графство Уилтшир, Англия

Едно от най-знаменитите тайнствени съоръжения в света, за което се смята, че е изградено между 3000 и 2000 г. пр.н.е. Учените и до днес спорят какво представлява: храм, гробище или древна обсерватория (съществуват и по-екзотични версии за предназначението на Стоунхендж).

Теглото на опорните камъни достига 50 тона, а най-близката каменоломна с находище от подобни скали е на около 160 км от Стоунхендж. Това дава повод на много изследователи на паранормални явления да твърдят, че само пришълци биха могли да накарат тези камъни да танцуват (в превод от галското наречие „Stonehenge” означава „висящи” или „танцуващи камъни”).

Вафелният камък, част от космически кораб на пришълци, недалеч от езерото на Дженингс Рандолф, Западна Вирджиния, САЩ

Разбира се, в действителност това е просто парче варовик с пръски хематит, образуващи тази интересна „плетеница”, но опитайте се да го обясните на привържениците на теориите за извънземни!

Източник: astrofenomen