Когато нашите желания ударят преграда, се чувстваме провокирани...

Гневът си остава една от най-неконтролируемите емоции в човешкия живот. Гневът е примитивен. Той е див. Той е токсичен, упорит и самозасилващ се. Гневът ни ограбва от мира в сърцата ни, както и от хармонията, мъдростта и естественото блаженство на душата ни. Той потиска имунната ни система и отравя нашия споделен колективен живот с нещастие, хаос и насилие.

Гневът винаги е присъствал, но в днешния ни свят е нарастнал неимоверно много. Влиянието на масмедиите го е засилил като първична фокусна точка на нашия културен живот и политически диалог. Гневът буквално насища въздуха в телевизията и филмите, видеоигрите и популярната музика, които използват и празнуват насилието.

Как можем да не бъдем уязвими, колкото и много да се фокусираме върху нашия духовен живот? Как можем да не бъдем засегнати? Каква е нашата отговорност като духовно търсещи да станем въплъщение на мира в такъв свят?

Все пак ние сме хора. Въпреки че може и да казваме на себе си, че искаме да се отървем от гнева, твърде често си оставаме жертви на неговото негативно влияние. Непрекъснато сме в капана на гнева. Задоволявайки го, той се закопава, съблазнявайки ни със справедливото си негодувание.
Повечето от нас се провалят в разбирането на токсичността, която гневът генерира в нашето тяло, ум и дух или как допринася за бремето на гнева в света. Ние сме слепи за пространството, което му отделяме в живота си. Ние позволяваме на потиснатия гняв и фрустрация да тлеят и създадат ядро на тих, лесно възпламеняващ се яд.

Докато продължаваме по пътеката на духа и развитие на съзнанието, малко от нас ще искат да таят гняв. В крайна сметка ние ще започнем да виждаме, че обектите на нашия гняв не са единствените потърпевши. Ще осъзнаем, че страдаме повече, когато сме гневни и че гневът има болезнени вътрешни последици, които трудно се лекуват.
Така че не е изненадващо, че при моите обществени разговори по света, един от най-често задаваните въпроси от хората е: “Аз не искам да се ядосвам и въпреки това го правя. Как да се отърва от гнева си?” Въпросът е: Защо се ядосваме толкова често, дори да не искаме? Защо е толкова трудно да се освободим от гнева?

Гневът, като всички вредни навици, пуска дълбоки корени в нашето съзнание, когато не му се обръща внимание. В нашия по-ранен живот, когато сме се ядосвали, сме поемали по лесния път. Ние сме били доволни с приемането на нещата такива, каквито са. Не сме се потапяли дълбоко в причината за нашия гняв, за да потърсим антидот. Гневът се е заровил в нашето подсъзнание и си е изградил безопасен дом. В резултат нашият реагиращ ум е бил готов да пламне при всякаква външна провокация. Нямали сме контрол над него. Гневът е бил свободен да дойде отново и отново, когато си поиска.

Ако искаме да открием мир, ако искаме да станем инструменти на мира в нашия свят, трябва да се разровим под повърхността. Трябва да разкрием по-дълбоките истини за това кога се надига гнева. Трябва да изкореним илюзиите, които го задоволяват и поддържат, ако ще генерираме разбиране и мъдрост, прошка и решение. Всяка илюзия трябва да се освети от съзнанието.
Досега по нашата духовна пътека вече ще имаме знанието, че сме били водени от моделите навици на нашето подсъзнание. Именно то е господарят. Ние сме само слуги. Но нека не забравяме: ние създаваме нашето подсъзнание чрез нашите повтарящи се несъзнателни мисли и действия.

В Бхагавад Гита Бог Кришна казва, че гневът се ражда в ума, който е изпълнен с желания. Когато нашите очаквани състояния на ума са предизвикани, когато нашите желания ударят преграда, се чувстваме провокирани. Гневът се появява, хипнотично замъглявайки зрението ни и заблуждавайки интелекта ни.
Решението на всеки проблем предполага фундаменталната нужда да разбере своята причина и ефект. Универсалният закон за причината и следствието (законът на кармата) ни учи, че има семе зад всяка проява. Нищо не се случва без причина. Веднъж щом познаем причината и видим магнитута на деструктивните ефекти на гнева, ще бъдем мотивирани в намирането на начини за справяне с гнева в корена на неговата проява.

Егото изисква одобрение и оценка. То изисква подсилване на съществуващия образ на себе си в света. Естествено търси начин да контролира. Накърненото его търси възможност да атакува, да си отмъсти на заплашилия го фактор. Негативните мисли започват да претъпкват ума, задействащи сложни биохимични реакции, които излагат на риск имунната ни система. С други думи гневът буквално ни отравя на духовно и клетъчно ниво.

Да повторим, гневът се ражда в несъзнателност и частичният подход няма да проработи в адресирането и преместването му. За да се освободим от гнева, трябва да бъдем непоколебими. Трябва да променим съзнанието си, да преминем на по-високо ниво, където не сме роби на нашите мисли и емоции. Това не е лесна задача. Трябва да станем архитекти на нашите мисли… Съзнателно да преминем от самоцентриран, повърхностен и недалновиден поглед към един по-обширен такъв.

За да успеем в това усилие, ние трябва да приемем универсалните закони, които хармонизират и управляват живота в неговата цялостност. Чрез редовни упражнения по медитация ние задълбочаваме нашето приравняване с вечните принципи, които господарите на всички традиции във вярата са изживели и преподавали от незапомнени времена. Нашето вътрешно осъзнаване се засилва. Ние развиваме повишена чувствителност за фината хармония и всеобхватното добро в нас и около нас и как да отговорим, когато те са разстроени.

Демоничната сила на гнева е огромна. Той поглъща онези, които не му обърнат внимание и се засилва в нашия колективен живот. Ако искаме да се излекуваме от него и да бъдем верни на себе си, ако искаме да служим на божествената цел за живот и създаваме повече мир и красота, доброта и милосърдие в себе си и в света, не можем повече да сме роби на егото и гнева.

Изисква се огромна убеденост и сила на волята. Трябва постоянно да практикуваме трансформирането на всичката враждебност, която се надига в нас. Ние не можем да убием или потиснем гнева си. Това просто ще ни заслепи относно неговата сила и действие. Това, което можем и трябва да направим, е да го опознаем, да го използваме като катализатор за разширяване на нашето съзнание и трансформиране на енергията му в състрадание.

Гурджиев, великият философ мистик, се връща към спомените от ранното си детство. Той ни разказва историята за дядо си, който на смъртния си одър извикал Гурджиев и му казал: “Аз нямам никаква собственост, която да ти завещая, но искам да ти дам един съвет, който ако следваш в живота си, ще бъдеш богато възнаграден. Когато се ядосаш, отложи решенията си за 24 часа.”

Ако отложите действията си, продиктувани от гняв, ако поспрете за няколко минути, процесът на трансформация ще може да започне.
Бъдете бдителни. Живейте в осъзнаване на всеки момент. Когато сте провокирани, забележете облаците, които започват да се скупчват в ума ви. Поспрете за малко. Вдишайте дълбоко няколко пъти. Наблюдавайте дъха си и забавете реакцията си. Превърнете се в инструмент на доброто. Застанете стабилно в полето на божествена защита и ръководство и чакайте мъдростта и вдъхновението да ви споходят. В божественото място вие събуждате разбирането, прошката и състраданието. Вие сте упълномощени. Уверете се, че ще изчакате, преди да действате, докато сте сигурни, че действията ви не съдържат и петно от горчивина, никакво обезцветяване от гняв и отмъщение.

Ако наистина сте осъзнали всичко това, вие не може да се ядосвате повече. Гневът се нуждае от вашата неосъзнатост, вашия сън наяве. Парадоксът е, че гневът има роля в разширяването на вашето съзнание. Той е аларма за събуждане. Той ви напомня да осъзнаете момента, в който правите нещо, мислите, чувствате, какво се случва, от какво има нужда.

Останал незабелязан, гневът деформира сърцето и заблуждава ума. Нека осъзнаването бъде постоянен, информиращ спътник и пътеводител, който да може да ви води към приемането, прошката, така че да ви върне към любовта.

Буда е казал: “Онези, които са свободни от ядни мисли със сигурност ще открият покой.” Съдържанието на нашите мисли е от голямо значение. Ние трябва да разчистим ума си, да го изпразним от старомодните натрупвания на миналото, които повече изчерпват, отколкото допълват живота ни.
Аз окуражавам всеки да практикува освобождаване от неприятни мисли от ума всеки ден. Ако не изхвърляме боклука от кухнята ежедневно, ще започне да мирише. Чистите кофи за боклук не миришат. Нашият ум не е по-различен.

Чистият, ясен ум е щастлив. Вие сте щастливи или нещастни според качеството на компанията, която държите в ума си. Пазете добра компания с позитивното. Използвайте всяка отрицателна мисъл като скала за изкачване към по-големи висоти. По- висшият свят на светлината и любовта осветява в нас и отвъд физическата сфера. Чрез комуникация с тези по-висши области трансцендентното става възможно.

Една особено ефективна практика в този случай е повторното изразяване на вашите мисли. Съзнателно следвайте мислите си и заменяйте всяка, която е отрицателна с мощна, конструктивна такава. След време силата на негативния ум ще намалее. Той ще се разтопи и радостни, креативни, щастливи мисли и емоции ще поемат главната роля в живота на вашия ум.

Като си лягате, отпуснете тялото си съзнателно и дишайте дълбоко и с осъзнаване. Помислете дали има някой, към когото сте натрупали гняв и яд. Ако има, си го представете. Приветствайте го и му кажете, че не таите лоши чувства към него, че се освобождавате от всички неприятни спомени от миналото и че всичко е наред. Прегърнете човека и го осветете. Почувствайте радостта от освобождаването от тежкото бреме на миналото. Повтаряйте редовно тази техника, доверете се на любовта и ще се излекувате.

Гневът и ядът не са качества на душата. Те не принадлежат на истинското ви аз. Това, което се ражда, умира един ден. Ако гневът и ядът се родят в ума ви, ще трябва да умрат. Любов, прошка и състрадание са качества на душата. Те никога няма да умрат и никога няма да изчезнат. Те ще наситят вселената с течение на времето, за да възвестят нова ера на мир и благословеност на земята.