САЩ и ЕС са категорични, че референдумът е нелегитимен

Милион и половина избиратели в Крим са призовани днес да кажат дали да бъдат присъединени към Русия или да останат в Украйна. Те трябва да отговорят на два въпроса: Първият е искат ли завръщане към конституцията от 1992 на току-що отделилата се от Съветския съюз бивша съветска република. Вторият въпрос е искат ли полуостровът да се присъедини към Русия като нов субект на федерацията.

Референдумът обаче има чисто символично значение, тъй като голямото мнозинство кримски граждани са с руски произход и със сигурност ще гласуват за присъединяване към Русия. 12% от местните жители обаче са татари и вече обявиха, че ще бойкотират гласуването, тъй като не са съгласни с него. Европейският съюз и Съединените щати са категорични, че референдумът е нелегитимен и няма да го признаят.

Причините, довели до днешния референдум са много, а корените им трябва да се търсят назад в историята. Крим е официално част от Украйна, но мнозинството жители са предимно руснаци. Полуостровът се ползва с правата на автономна република и има собствен парламент. На политическо ниво решението за присъединяване към Руската Федерация бе взето в началото на март. С референдума обаче, кримските власти искат да легитимират това си решение чрез гласа на населението. Всъщност, катализатор на движението за присъединяване към Русия станаха промените в Киев, след продължилите месеци наред протести срещу президента Виктор Янукович. В отговор на случилото се в столицата на Украйна, властите в Крим предприеха стъпки към отцепване от украинската територия.

Официално, Москва твърди, че няма нищо общо, но подчерта, че ще уважи волята кримските граждани след референдума. От две седмици насам обаче украинските военни бази на кримския полуостров са окупирани от рускоговорящи военни, без отличителни знаци.

Проруското мнозинство на Крим иска да се присъедини колкото е възможно по-скоро към Руската Федерация и затова датата за провеждане на референдума беше променяна на няколко пъти. Първата посочена беше 25 май, когато парламентът в Киев насрочи в Украйна избори за нов президент. После кримският референдум бе изтеглен за 30 март, а в крайна сметка окончателната дата стана 16 март.

Назад в историята, най-близкото събитие, което променя статута на Крим е решението от 1954 на тогавашния съветски лидер Никита Хрушчов. Украинец по произход, той обявява полуострова за част от Украинската съветска република по повод 300-годишния юбилей от обединението на руснаци и украинци. Тогава обаче този жест няма особено голямо значение, тъй като Украйна така и така е част от Съветския съюз.

След началото на 90-те години, Украйна става независима страна, а Крим – автономна република в рамките на Украйна. Погледнато от законовата страна, украинската конституция предвижда възможността за местни референдуми. За да бъде легитимно обаче допитването, би трябвало да гласуват всички граждани на Украйна.