С очакваната премиера на “Нимф()манката”

С наближаването на дългоочакваната премиера на “Нимф()манката” от Ларс фон Триер, темата за секса в киното пак е особено актуална. Всъщност… била ли е някога пренебрегвана?!
И все пак, докато следим с трепет всеки нов трейлър от изключително провокативната и мащабна рекламна кампания на “Нимф()манката”, времето да гледаме филма най-накрая е съвсем близо и всички очакваме да разберем за какво, по дяволите, се вдига всичката тази врява, пише menbox.bg.
Проследяващ живота на една жена - от раждането, до съзряването й, когато се оказва абсолютно пристрастена към секса, се очаква да гледаме филм, който прескача границите на приличето толкова смело, колкото  неговите предшественици от 70-те (виж например “Последното танго в Париж” 1972 г. и “In the Realm of the Senses” - 1976 г.), които се възползват от поотслабналата цензура, за да изследват еротиката на екрана с нов вид откровеност.

Всъщност, сексът във филмите е част от киното от самото му начало. Цензурата обаче бързо се превръща в страстоубиец в света на мейнстрийма, а комерсиалното кино на Холивуд - с мръснишките намеци от ранните години на 1930-те - скоро се оказва издухано от дефиницията на Хейс Коуд. Според нея, ако мъж и жена са в легло на екрана, поне единият крак на някой от двамата трябва да е поставен на пода, много благодарим.

Не всички национални кина са толкова рестриктивни, но все пак истинският “пробив” на еротиката в киното е възможна чак през 1960-те, които освобождават малко нравите. През това десетилетие излизат софткор (“Емануела” (Emmanuelle), 1974г.) и хардкор филмите (“Дълбоко гърло” (Deep Throat), 1972г.) и веднага разбиват бокс офисите, заедно с интереса от страна на “уважаваните” двойки от средната класа, които се редят на опашка, за да хвърлят едно око.

Хапливата британска секс комедия, френската еротика и японските “розови” филми процъфтяват през периода на най-после освободения морал. Но сдържаността все пак остава. Филмите от холивудския еротичен цикъл от 80-те и 90-те (“9 седмици и половина”, 1986г., “Дива орхидея” - 1989г.) включват почти абсурдно абстрактни сцени - пълни са с летящи бели завеси, лоша музика, изпълнена на саксофон и много неубедително тежко дишане - в крайна сметка могат да се похвалят с най-безполовите секссцени в съвременното кино.

Въпреки широко разпространеното усещане, че към днешна дата всички сме по-малко чувствителни към сексуални изображения, вниманието на медиите към “Нимф()манката” доказва, че що се отнася до секса на голям екран, все още има нещо, което ни кара да се потим под яката. За да отпразнуваме скорошната премиера на дългоочаквания филм, ето кои са 10-те “най-секс” филми в историята: