Седмицата мина между деня за национална гордост и удобно нарочения за комунистически ден на жената

Въпросителните за газ, студена и гореща война тревожиха целия свят, във Варна беше малко прашно и кално заради ремонтите, а на жълтите павета случайните минувачи вече се оглеждат

къде е чичото, който продава билети за цирка

На трети март варненци усетиха празничното по-добре, не само защото официалната власт дойде с по-малко охрана, отколкото в деня на Апостола, например, а и защото към добре познатите ритуални фрази млади гайдари добавиха музика и направиха празника по-истински. В края на седмицата празнично (напук на клишетата) могат да се чувстват всички работещи момичета, защото това си е техният ден, а тази година малко по-широко ще се усмихнат и кавалерите им – цените по магазинчетата не изглеждат така, сякаш ви продават не букет, а цялото магазинче. В деня на националния празник имаше и тъжни варненци - защото си спомниха за Пламен Горанов, отишъл си на трети март преди година. Това, което (не) се промени и досега, кара не само близките приятели на Пламен да се чувстват още по-тъжни и преизпълнени с въпроси без отговор. През седмицата варненци подминаха без особено вълнение друга годишнина – от кметската оставка на Кирил Йорданов. След като надживя политически четири правителства, вечният сякаш варненски кмет се записа в историята не с друго, а като

първият у нас, изгонен от улични протести

Година след събитието обаче по улиците на Варна пак минаха гневни рокери и пак искаха смяна на системата, а пешеходците пак им махаха, съгласни с тях. И за това, че градът не е разцъфнал като градина за изминалите 365 дни май не са виновни само новият и старият кмет или общинските съветници, които предпочетоха да не влизат в историята, а кротко да си изкарат мандата. Защото няма оставка, която да спре човека от "Владиславово", решил, че дръвчетата до блока му пречат и развъртял брадвата. Или да попречи на децата, получили такова домашно възпитание, че методично и с удоволствие разглобятват оградата на съвсем нова детска площадка на "Чаталджа". Или на възрастните, които по това време са минавали край тях. Или на тинейджърите–"естети", натрошили автобусната спирка на "Патриарх Евтимий", защото "не им харесва". Властта обаче също

не е запазила достатъчно свежи спомените си

от преди година, защото на булевард "Трети март", например, след първата копка втората и третата се забелязваха толкова трудно дни наред, че живеещите наколо започнаха да звънят с въпроси, където се сетят (но пък предимно в медиите). Разнообразието в сметките за крайната му цена също не помага на варненци да усетят промяната. И тази седмица не мина без искри между общината и областната управа. Този път обаче късото съединение може и да не се размине, защото сред върнатите от областния управител решения е и това за фонд "Култура". Точно от там пари трябва да получат фестивали, чиито гости пристигат буквално след броени дни. Голямата амбиция на съветниците беше да има

яснота около финансирането на културата

В бързането обаче не успяха ясно да обяснят как ще го постигат и гарантират. Според областния пък дори не са успели да изяснят чия е идеята, затова им я върна за размисъл. Според общинските юристи и след второто четене всичко е ясно. Вероятно не точно така изглеждат нещата за онези, чиито проекти вече са одобрени, но сметките им си стоят празни. Нищо чудно и сър Робърт Скот, който ще дойде, за да ни съветва как по-добре да "продадем" Варна като културна столица, да завари основния финансов център на идеята все още в административния фризер. Срещу администрирането и бумащината (в най-буквалния й смисъл) скочиха и лекарите. След като в края на миналата седмица недоволстваха болничните, през тази дойде редът и на общопрактикуващите, които са пресметнали, че

за десет години работа са произвели по един тон хартия,

за попълването на която са отишли много от минутите, предвидени за болните. Със спускането на още изисквания към документите касата очевидно се стреми към онзи момент, в който лекарите само ще пишат, докато пациентите се преглеждат сами. Затова може да се окаже, че е било малко прибързано полицията тази седмица да спре тричането на кучета като лек срещу бесовете – от една страна, не можем да очакваме от бродиловци да се откажат от убеждението, че въртенето гони бесовете, след като в Здравната каса вярват, че писането е лек срещу разхищения и болести, а от друга – с такава каса скоро може да тричаме срещу болести не само кучетата. Друго куче – варненско, също влезе в новините, след като залови крадец, вършейки работата си на четирикрак полицай. Трима негови колеги от Варна обаче се класираха само за криминалната хроника, след като приложиха стандартите на Дивия запад спрямо три момичета, които трябваше да разчитат на късмет и на роднини да ги спасяват от пияните пазители на закона. Не само във Варна седмицата предложи подобни абсурди. В парламента първо изтърваха влизането на добре натоварен "спайдърмен" (не без депутатска помощ), който напълни храма на законите с пеперуди. След гранатомета пеперудите вероятно не са много страшен пропуск. Но пък се оказа, че акцията си е чиста реклама на поредната риалити-залъгалка за наивници, така че може би е време от фасадата да бъде свален Кубратовият завет и да бъде заменен с

краткото и ясно "Парламент" ООД

Макар че никоя фирма не би изкарала дълго със служители като депутата Димитър Димов, който успя да развие блестяща антипрезидентска и антиолигархична теза от парламентарната трибуна, преди да стане ясно, че всичките факти, породили гнева му, идват от интернет братовчеда на "Стършел". На нас обаче отдавна не ни е смешно. Може би си струва най-сетне да се ужасим от самите себе си, както поиска тези дни Андрей Кончаловски - защото "навсякъде избирате кандидата, на когото му пише на челото "крадец съм", а после се чудите, че властта е корумпирана."