Поредица кръгли маси в Дома на учителя посочват проблемите в обучението

Радостно е, че има толкова мотивирани хора от училища и институти, които обичат българското слово. На 24 май спонтанно решихме да започнем борба за чист и красив език. Той е устоял векове наред, а в момента започна тревожно отклоняване от нормите. Учителите винаги сме били в авангарда на просвещението, особено тук в Пловдив. В Хуманитарната гимназия за първи път започва борбата срещу гръцкия език, тук е съдадено и първото обединение за развитие на образованието в България, посочи Величка Янакиева при откриване на втората кръгла маса в Дома на учителя в Пловдив, посветена на прогимназиалното образование. През месец април ще е третата, посветена на гимназиите, а през май – на ПУ и обучението на бъдещи студенти. Изводите от тези кръгли маси ще бъдат обединени в сборник, който ще бъде изпратен до Министерството на образованието и до всички катедри в страната.

Днес езикът ни отново има нужда от защитници като Паисий и Вазов. Затова и мотото на кампанията е Език свещен на нашите деди, посочи Янакиева. Борбата за чист език трябва да придобие гражданственост, затова – нека бъдем заедно и всеки помага с каквото може.

Силно съм впечатлена от аудиторията. Впечатлена съм от ангажираността на пенсионираните учители, които са се захванали с това да съхранят духа и да предадат знанията си нататък. Прекланям се пред всички ваши инициативи и пред този стремеж да помагате на учителите по български език и литература, посочи Антоанета Пакова от РИО-Пловдив.

Не умеем да боравят с родната реч. Безотговорно е отношението и незаинтересоваността на обществото. Смятаме, че защото сме родени българи, то трябва да знаем автоматично българския език. Посочи и д-р Теофана Гайдарова, преподавател от ПУ.

Друг проблем, маркиран от експерта е помпозният стил в учебниците. Материалът често е подбран маниерно, а заданията на упражненията понякога объркват дори самите учители. Факт е и несъстоятелността на системата, по която се преподава в момента. Децата на 60-те и 70-те години знаят езика по-добре от децата от 21 век.  Студенти първи курс нямат елементарни познания. В анкета сред първокурсници за броя на буквите в азбуката ни съм получавала отговори, вариращи от 28 до 32 букви. Има студенти, които пък направо не могат да кажат азбуката наизуст, не могат да кажат личните местоимения последователно...Теоретичното безсилие води до немощ в практиката.

Да не говорим за грешките в учебниците. Понякога се получава така, че новите учебници ни правят направо неграмотни. Нито един учебник не е променен спрямо новите правописни правила, общественици, политици, журналисти – в стремежа си да се приближат до народа, налагат грубия и вулгарен език. Натруфените чуждици се считат за признак за интелигентност. Учубникът по български трябва да е един, а не както в момента с тази криворазбрана демократизация.

Друг проблем е функционалната неграмотност при учениците, което значи – децата не могат да извлекат информация от текст, който могат да прочетат. Този проблем излиза на светло към 4-ти, 5-ти клас. Децата не могат да разберат урока, не могат да отговарят на въпросите, изостават, започват да се чувстват глупави, преписват, после завършват, влизат в университета и някои от тях дори стават учители по български.

През 2009 година делът на функционалната неграмотност в България е бил 41% за 20% средно за Европа, посочи Гайдарова.