Талантите на поетеса и художничка събира уникална изложба

На 18 февруари /вторник/ от 18,00 ч. заповядайте в Галерия “Байер”  Стара Загора на откриването на изложбата “Вдъхновения”- живопис Росица Попчева и стихове-Виолета Бончева.

За авторите:
Росица Попчева е родена в гр. Казанлък. Живее в гр. Ст. Загора. През 1992-завършва ВТУ "Св.Свети Кирил и Методи"-специалност живопис при проф. Русчуклиев
1996-Самостоятелна изложба в Ст.Загора
2001-Самостоятелна изложба в Швейцария-гр.Сион
2007- Галерия „Румфея” Пловдив
2008-Самостоятелна изложба в Мини Марица-Изток-гр.Раднево.
2010-Самостоятелна изложба Нова Загора галерия ”Руси Карабиберов”
2012- Международен пленер Баня Лука
2012-Южнобългарски художници –Пловдив
2012-Трето Балканско квадренале „Митове и легенди” Стара Загора
2013- Самостоятелна изложба галерия „Бургас” град Бургас
От 1996 до 2013 година участва в "Есенен салон" Ст. Загора. “Вдъхновения” е петата й самостоятелна изложба.

Виолета Бончева е поет и прозаик от Стара Загора. Нейни разкази и стихове са публикувани в Световна поетична антология, в Мексико, Аржентина, Испания, Гърция и др. Преводач е от испански език и дипломиран преподавател по испански език. Награждавана е многократно в България, Съединените щати и Кралство Испания. Три години пребивава в гр.Монтерей, Мексико по покана на мексиканския преводач Рейнол Перес Васкес и един месец в Лайпциг при писателката Елена Енгелбрехт. Член е на два творчески съюза. Автор е на книгите: “Мокър етюд”, “Огледало”, “Повикан миг”, “Няма да има сбогуване”, “В пъпа на луната” (двуезична), “История на заболяването”, “Голямото сомбреро”.

В изложбата "Вдъхновения" за всяка моя картина има специално написан стих от изключително талантливата поетеса на Стара Загора -Виолета Бончева. С нея не сме говорили предварително за картините, дори не знаеше заглавията. Получи се някакво страхотно пасване, магия…а дори не сме се виждали -работим по Интернет...Ще се радвам да оцените това невероятно партньорство!- казва Росица Попчева. В по-ранния ми етап влияние върху творчеството ми оказваше националният текстил и шевицата. Пречупени през авторското виждане за дадена художествена творба , те заживяваха по един нов съвременен начин. В някой от картините ми се вмъкваше дантела,която се преплита с цялостната композиция на маслената живопис. Освен тези декоративни препратки в картините ми се вълнувам и от чисто живописните похвати, който са застъпени в тази изложба. Понякога топлите земни цветове преминават в нежно сините , друг път виждаме пъстротата на шарената черга. Имам афинитет към работата със сухия пастел, с него може да се постигне онази мекота на планината , която е характерна за Родопския пейзаж.В последните ми работи може да се открие повече абстрактност, която хармонизира с нежността на цвета и личното ми отношение към определена тема. И независимо от по- съвременния ми начин на разработване на даден сюжет, се стремя елементът на българското да не изчезва.
Мисълта за отдавна измислени неща, станали дълбоко философски категории, дават тласък на творчеството ми, което в основата си е стъпило на древността на българските традиции и колорита на българската природа.