Как реагира мозъкът, когато общуваме чрез тях?

Емотикон или емотиконка, мн.ч. емотикони (от английски: emoticon, от еmotional - емоционален и icon - икона, представлява пиктограма, която изразява определена човешка емоция. Картинката се ограничава само до лицето, тъй като човешките емоции намират най-красноречив израз в изражението на лицето.

Емотиконите – усмихнатите лица и съответно тъжните, променят начина, по който мислим, смятат австралийски учени. Според тях употребата на лица от точки и скоби задействат части от мозъка, отговарящи за разпознаването на истински лица.

Най-популярният емотикон е усмихнатото човече (Smiley). То е създадено в САЩ през 60-те години на двадесети век. Представлява две точки и под тях дъга, заградени от кръг. Първият и най-прост вариант на емотикона представлява двоеточие, следвано от затваряща скоба :) Бил е използван в печатните издания в САЩ, още през 50-те години на двадесети век. Популярен е и се използва и до днес при отсъствието на графични средства.

„Емотиконите са нова форма на езика, на който говорим. За да декодираме този език, създаваме нов модел на мозъчна активност", обяснява д-р Оуен Чърчис от университета „Флиндърс" в Аделаида, цитиран от британския "Индипендънт".

Австралийските учени изследвали 20 души, на които показали образи на истински лица, емотикони с усмихнато лица и безсмислена поредица от знаци. Учените са използвали електрофизиология, за да определят модела на електрическа активност в мозъка, когато участниците виждат различни образи.

Резултатите показали, че реагираме на емотиконите по същия начин, както когато видим човешко лице.