Хората от Рибново с готовност разказват за ритуала, а и за себе си

Три пъти повече сватби има през този сезон в помашкото село Рибново в сравнение с миналата година. Така през тази зима вече в отдалеченото планинско село, прочуто със своите "бели булки", наречени гелини до средата на февруари около 20 двойки са станали семейства, докато миналата са били около 7, предаде БГНЕС.

Макар и не всички булки да са в духа на традицията, местните се гордеят с нея. Те отчитат с усмивка, че сватбите им тази година са повече, не знаят защо, но от време на време с усмивка констатират: "никъде другаде няма такива сватби като нашите". Хората от Рибново с готовност разказват за ритуала, а и за себе си – отворени са, усмихнати и не крият и радостите  и мъката си. Свикнали са да идват и чужди хора при тях и да снимат ритуала. Ако попиташ с добро, с добро и с готовност получаваш отговор.

Помашките сватби в Рибново продължават два дни и имат строга последователност, която се предава от поколение на поколение и се следва. Жените обаче не помнят откъде е традицията с белите булки. За сватбения ден, майката на момичето се подготвя от раждането й. Събира чеиза през годините малко по-малко, тъче, плете, купува.

Като го родиш момиче и започваш да го събираш чеиза, разказа Айше, която е правила сватба с гелини в предишни години и на дъщеря си и на снаха си. "Тъчем, правим, струваме. Цял живот съм тъкала, плела", наведнъж не можеш да дадеш пари, обяснява тя докато гледа даровете на булката, чиято сватба е тази събота и неделя.

Пред къщата от предния ден се нарежда чеизът - одеяла, престилки, терлици, всичко необходимо за младото семейство и за дарове за роднините в новата къща. На специални дървени скелета те се окичват, за да ги види цялото село. Купуват се и мебели, и обзавеждане, което също се показва.

Кулминацията на сватбата е малко преди самото рисуване на булката. Младоженецът и младоженката, следвани от шествие с байраци и подаръци, отиват на площада, изпълнен с народ - всички облечени в духа на местните традиции – шалвари, елеци, окичени с пайети, бели чорапи, бели ризи и... модерни обувки. Освен от цветове пространството се изпълва и от звуците на тъпани и зурни, които дават ритъма на хорото.

После следва изрисуването на булката. След около час пред дома на младоженката пристигат и байраци с дарове от младоженеца, а роднините на булката ги откупуват. Женихът стои в къщата и си чака булката, не след дълго и двамата излизат. Тя изрисувана, с червено було и гирлянди и не вижда, защото дори на очите й има пайети. 

Булката раздава даровете на новите си роднини, чеизът на момата потегля за новия й дом. През нощта лицето й сеизмива с мляко. После следва венчавка от ходжата и от сутринта двамата са вече семейство за общността.