Стефан Данаилов застана зад Фамилията БСП, но предаде миналото си

Стефан Данаилов се роди „На всеки километър”. България се влюби в един млад комунист, който требеше под път и над път хитлеристката гад. И колкото и да е странно, колкото и да е невъзможно, България остана влюбена в този комунист до последния му километър. Нищо, че преди 10-и Данаилов бе един от топ-милионерите на България. Нищо, че след 10-и спести някои истини. Въпреки всичко и всички Мастъра остана една от няколкото необругани културни величини на тази държава.

И ето, че на последния конгрес на БСП Стефан Данаилов сам посегна на себе си. Стана и ей така по другарски произнесе присъдите и на Георги Първанов, и на Ивайло Калфин, на всички, които са срещу превръщането на БСП в турска патерица. В безгласна кадъна от Сараите.

Бат Серго обаче произнесе присъдата и за себе си. Защото той се изправи срещу всичко онова, за което уж се бореше. В последните години при множеството си телевизионни гостувания, той повдигна не една и две еретични на пръв поглед тези. Но тези, жизненоважни за оцеляването, за автентичността на партията. Като например тази, че не трябва да се търси на всяка цена конфронтация с ГЕРБ, защото когато може да се управлява в името на България с някой, това трябва да се използва. Изправи се срещу собственото си провикване: „БСП се обезличава”. Както и забрави радостта си, че Столетницата е единственото място, където можеш да бъдеш различен без за те е страх от това.

Няма как и Стефан Данаилов да е толкова стар, че да не си спомня предизборното: „Съгласих се да съм кандидат за вицепрезидент заради две неща. Едното е, че не мога да откажа нищо на партията си. И другото – в Ивайло Калфин виждам бъдещето на политическата класа в България. Виждам един честен, млад мъж, който е неподвластен на интересите, освен, когато става дума за интереса на България”. Днес този „неподвластен на интересите” Калфин бе анатемосан от Мастера. Защо!? Дали пък причината не е в точно тази неподвластност? Пак тогава, когато се стягаше за вицепрезидент, Ламбо отговори така на въпроса ше провокира ли създаването на нова Тройна коалиция: „Ако трябва пак ще правим Тройна коалиция с Ивайло”!

Това признание май казва всичко. Днес БСП прочиства онези, които не са съгласни Станишев да влиза и да казва: „Няма Пеевски, няма кабинет”! И дори тези различните, са по-голяма опасност от Бойко Борисов. Затова и тях се хвърля най-силното оръжие, тръгва се с Мастъра напред. Срещу Генерала Стефан Данаилов не е обелил дума. Срещу Калфин говори час. Да, но Борисов не може да обърка вътрешнопратийния подход към ДПС. Докато Калфин може. И затова той бе анатемосан. За да останат в залата само такива, които ги е страх да питат: „Кой”!? Е, честито турско робство на БСП!

А и на Ламбо. В крайна сметка той никога не е воювал с турците. Само с фашистите. Тях ги победи. Но на Конгреса загуби войната за себе си. Защото Данаилов застана зад Фамилията БСП, но разгони фамилията на българския народ. Този, който не го е страх за разлика от съпартийците му да крещи: „Кой”!?