Майстор-готвачът предпочита да твори в кухнята за нашенци, вместо за Мадона, Лайнъл Ричи и Селин Дион

Да започнеш като мияч на чинии в лондонски ресторант, после да впечатляваш Мадона и Джордж Майкъл с вкусни изкушения и в крайна сметка да се превърнеш в един от най-признатите майстори-готвачи в Пловдив. Не, това не е детска приказка, а житейският път на пловдивчанина Николай Антонов.

В днешна България той е от тези, които спокойно може да запишем в „червената книга“ на изчезващи личности от родината, но не само заради успеха в своето изкуство. Николай е спечелил признанието и доверието на едни от богатите семейства  в Пловдив, на които е бил частен готвач. Най-ценното у него обаче е нагласата му към живота и убедеността му, че е щастлив човек, баща и съпруг, намерил своето място именно в града на тепетата. Той твърди, че няма сложна рецепта и всичко зависи от гледната точка. В кухнята било нужно да се спазва само технологията на приготвяне на продуктите.

Ако искате сами да се уверите в качествата на „чудотвореца“, както го описват колегите му, осмелете се да посетите гурме вечерите в хотел Лайпциг Пловдив. Следващата е тази събота. Там ще ви чака петстепенно меню, сътворено буквално минути преди да опитате салатата, двете предястия, основното ястие и десерт. Всяко изкушение се поднася в съчетание с ароматно висококачествено вино от региона. Този път честта се пада на изба „Драгомир“. Целта е да доставите удоволствие на всичките си сетива и да разберете защо е толкова специално съчетанието от подбрани вина и качествена, красиво поднесена храна.

За пътя към висините на кулинарното изкуство ни разказа самият майстор-готвач Николай.

Николай, започнал си като готвач в чужбина. Какво те привлече към приготвянето на гозби?

Нямах конкретни планове, когато заминах. Започнах като мияч на чинии в Лондон. Надали на някой ще му хареса да мие чинии. Но пък в този ресторант ми стана много интересно начинът на приготвяне на ястията. Бях близо до кухнята. В една голяма европейска столица като Лондон отношението към храната е на друго ниво. Храненето е като еуфория. Хората сядат с удоволствие да хапнат, да пийнат бутилка хубаво вино. Това запали интереса ми към готвенето.

В крайна сметка твоето майсторство е било оценено в ресторант, в който са се хранели световно известни личности в шоубизнеса? Изброй няколко имена.

Идваха Мадона, Джордж Майкъл, Лайнъл Ричи, Селин Дион. Но един път прескочиш ли една летва в кулинарното изкуство, приемаш посещението на такива клиенти като ежедневие.

Има ли каприз на звезда, който те е учудил?

Там нямаше капризи. Ресторантът, в който работех, се посещаваше от популярни лица, сядаха, хапваха, но не са си позволявали да капризничат. Обикновено големите им изисквания са към частните им готвачи.

При твоята практика на личен готвач имало  ли е по-специфични изисквания?

Имало е. Но не мога да коментирам.

Защо направи резкия житейски завой и предпочете Пловдив пред ресторанта с богатите и известни клиенти?

Тръгнах си от Лондон с надежди. Исках да се върна и да постигна нещо в България.

Оправдаха ли се?

Смятам, че да. В Лондон ми бяха първите стъпки. Там работех две години и половина. Вече си знам къде ми е мястото. Това, че готвех на доста известни личности може би беше младежка еуфория. Тогава ми липсваше опит. А в момента именно той си казва думата.

Не съжаляваш ли малко поне като виждаш как се развиват нещата у нас в последно време?

Не. Много съм удовлетворен тук. Създадох семейство и съм щастлив човек.

Кой даде старта ти на личен готвач?

Бях частен готвач на няколко пловдивски семейства. Първо готвех за собственика на фирма Рефан – покойния Стефан Попов. При него бях около 2 години и половина. А името на второто семейство ще запазя в тайна.

Сменяш частното готвене с постоянната работа в кухнята на ресторант "Лайпциг". Какво привлече интереса ти към ресторанта?

Може би ми липсваше комуникация с различни хора. Като си частен готвач контактите са ограничени. А  в момента имам по-широко поле на действие. Срещам се с най-различни хора, развивам се във всякакви насоки – организиране на мероприятия, кетъринг, правим гурме вечери с различни винени изби. Освен това със собственика на хотела се познаваме от години на приятелски начала. Приех работата тук като предизвикателство.

Какви са клиентите?

Най-разнообразни. Не са с определен статус – от гости на хотела до такива, които просто идват да опитат кухнята ни.

Разчупи ли се стереотипът на пловдивчанина, че ресторантът в хотел не предполага строго облекло, определен статус и непосилни цени?

 Трудно е да се разчупи и не сме успели съвсем. Има обаче начало. На хората явно им пречи обстановката. Те са свикнали да излязат по анцунг и да влязат в кръчмата. Да пият по една ракия, поръчат си салата от половин килограм. Почват с аперитива и продължават ли продължават с него (смее се). Според мен българинът трябва да избягва това. Време е да опитва по-различни неща, които доставят удоволствие на сетивата, не само да напълниш стомаха. В период на криза обаче е трудно. Има хора, които буквално няма какво да ядат. Но пък има и други с възможност да излизат по-често и да се хранят навън. Някои с възможности се притесняват от публичност, че когато народът гладува, те си позволяват по-специални блюда.

По -скъпо ли е човек да се нахрани при вас, отколкото на Центъра в ресторант?

Всъщност не е по-скъпо. Роля играе самата нагласа, че отивате в хотел с 4 звезди и това води до едно притеснение. Точно това се опитваме да поправим с умерени цени. Клиентите остават приятно изненадани като имат предвид качеството ни на храна и продуктите, които предлагаме в ресторанта на хотел Лайпциг.

На какво се дължи различното отношение към храната в Англия и тук у нас?

Не само, че е по-дълбоко заложено назад в годините, но те винаги са били по-богати. Нищетата пречи на българина да се отвори към нови неща. Но в бъдеще съм сигурен, че все повече ще се престрашаваме да пробваме непознатото. Българинът се бори с обстоятелствата.

От какви продукти не трябва да се лишаваме?

Нашенецът често се лишава от пресни зеленчуци през зимата, защото са скъпи. Желателно  е те да не липсват в менюто ни. Иначе си хапваме мляко, сирене. Не сме се научили още редовно да консумираме риба – 1 или 2 пъти в седмицата.

Майстор-готвачът има ли си готвач вкъщи?

И аз и жена ми готвим. С ястията се захваща този, който има повече време. Тя не е професионален готвач, но завършва в момента специалност месо и мляко. Но не защото аз я запалих, а това учеше още преди да се съберем.

Разкажи някой гаф, който ти се е запечатал в съзнанието?

Отиваме веднъж в друг град на коктейл. Приготвили сме храната и я носим оттук. Изведнъж осъзнаваме и то чак там, че сме забравили платата за хапките. Нямаше друг начин и взехме от кафето наблизо стъклата от масичките. Сложихме ги върху чаши от шампанско наобратно и решихме проблема набързо.

Гостите забелязаха ли, че платата са импровизирани?

Никой не се усети. Даже стана много хубаво, понеже коктейлът беше в дискотека и така светлината минаваше през стъклата и приготвените от нас хапки.

 Да завършим както си е редно - сподели с нас любима твоя рецепта.

Сега се пости. За тези, които обаче не спазват най-строгия пост може да приготвят едно нетрадиционно ястие за България – киш. То е от Франция, но произлиза от Германия. Приготвя се със синьо и с топено сирене и броколи. Кишът представлява пай, а основата му е маслено тесто. Тестото се приготвя от 150 гр. масло, 180 гр. брашно и едно яйце. Омесват се хубаво, но не за дълго време. Оставя се да престои в хладилник за половин час. След това се прави в тавичка основата на киша. Запича се за 10 минути на 180 градуса. Изважда се. В тенджерка на умерен огън се смесват малко сметана, няколко вида сирена, бланширани броколи. Изливаме  сместа върху опечения блат от тесто и го печем на 160 градуса за още 25 минути. Като го извадим гарнираме с тънки резенчета домати. Готовият пролетен свеж киш чака да си го хапнем.