Над 3,5 млн. българи са отишли на задължителния профилактичен преглед през м.г.

Губим правата си за месец, ако пропуснем задължителния преглед, досега няма наказан. Няма и достатъчно направления

3 546 855 българи са отишли на задължителния годишен профилактичен преглед през миналата година. Броят им е с 3082-ма души по-малко спрямо предходната 2012-а, съобщиха за "Труд" от Националната здравноосигурителна каса (НЗОК).

Според справката, изготвена по молба на вестника, с 1000 по-малко са прегледите на българчетата до една годинка. Миналата година те са били 115 418, а през 2012-а - 116 491. По-малко са и във възрастовата група от 1 до 7 години, както и от 7 до 18 г. За сметка на това повече са профилактичните консултации при възрастните.

Виж тук новите електронни издания в MediaMall - цени от 1.20до 4.80 лева - ВЕЧЕ И СЪС SMS

Погледнато назад във времето - статистиката не е по-различна. Една от водещите причини, заради които осигурените не изпълняват задължението си, е, че нямат достатъчно време да чакат на опашки пред кабинета на джипито. Той трябва да им даде талона за безплатните изследвания, за да отидат в лаборатория да дадат кръв и после пак да се върнат при семейния лекар. За да каже той какво следва оттук нататък, налага ли се лечение, има ли повод за притеснение.

И тъй като няма как процедурата да се облекчи, а и едва ли всички, които са пропуснали профилактиката ще бъдат наказани, то скоро картината няма да се промени. "В момента за задължителния преглед, регламентиран в Националния рамков договор, осигуреният губи пациентските си права за срок един месец, предвижда Законът за здравното осигуряване", припомниха експерти. Само, че до ден днешен няма нито един наказан - загубил правата си или платил глоба от 50 до 150 лв., просто защото и няма достатъчно направления, допълниха запознати.

Преди близо четири години личните лекари поискаха всеки здравноосигурен да получи по един допълнителен ден отпуск, за да се подложи на прегледите. Аргументът им бе, че "не са пъдари, та с бухалки да гонят хората за профилактика". Но идеята им не бе възприета от тогавашния здравен министър д-р Божидар Нанев. И по-късно тя не намери одобрение. 
Някои по-заможни българи въобще не разчитат на платения пакет на НЗОК, отиват в лаборатория и срещу 150 лева си правят пълни изследвания.

Най-много консултации за децата до 1 годинка

Най-много и чести профилактични процедури са предвидени за българчетата до една годинка, става ясно от програмата "Детско здравеопазване" към рамковия договор. 
Педиатърът трябва да посети бебето у дома в първите 24 часа след изписването от родилния дом и още веднъж между 14-ия и 20-ия ден, за да види как се развива то. А всеки месец от първата му годинка да измерва ръста и теглото на малкия пациент, да следи психическото му развитие. Два пъти годишно (при навършване на шестия месец и на една година) трябва да се изследват хемоглобинът, еритроцитите, левкоцитите и още няколко други кръвни показатели. Пак до първата годинка се поставят 15 вида имунизации (сред тях и реимунизации) срещу заболявания като хепатит, дифтерия, тетанус, коклюш, хемофилус инфлуенца тип В, пневмококови инфекции. През шест месеца се извършват ехографски изследвания, обща оценка на слуха и зрението и др.

При децата между 1 и 2 г. продължава следенето през три месеца на ръста, теглото и обиколката на гърдите им. Предвидени са пет имунизации. Във възрастта между 2 и 7 години пак се налага проследяване на растежа и теглото, един път годишно се прави оценка на психическото здраве и на зрителната острота (при навършването на 5-ата година). Изследват се кръвни показатели (един път, когато детето е на 3 г.) и някои чревни паразити (един път годишно). Предвидени са четири реимунизации.

При българчетата от 7 до 18 години е предвидено да се извърши следното, и то по веднъж всяка година: да се мери ръстът, теглото и гръдната обиколка, артериалното налягане, да се оцени физическото развитие, зрителната острота и цветоусещането, да се види има ли отклонения в развитието на опорно-двигателната система. В описания период има пет реимунизации, сред които срещу шарки и против туберкулоза.

Пълна кръвна картина за всички над 30 на всеки пет години

Задължителният годишен профилактичен преглед за всеки един осигурен българин над 18 г. предвижда следното: да се изчисли индексът му на телесна маса, да се направи оценка на психичното състояние, да се измери зрителната острота, артериалното налягане, да се направи електрокардиограма и да се изследва урината. С последната процедура се установяват стойностите на протеина, глюкозата, кетонните тела, билирубина. А кръвната захар се изследва, ако у пациента се наблюдават рискови фактори като хипертония, затлъстяване, наследствена предразположеност към диабет и др.

Пълна кръвна картина се прави веднъж на пет години при мъжете и жените между 30 и 45 г.
Всяка година българките над 30 трябва да се подлагат на мануално изследване на гърдите.
Веднъж на пет години мъжете над 40 се подлагат на изследване за холестерола и триглицеридите. А всички българи между 46 и 65 г. веднъж на пет години разбират има ли проблеми след проследяване на пълната кръвна картина. Същото важи за холестерола и триглицеридите, но за мъжете над 46 и жените над 50.

Представителите на силния пол, които са над 50, веднъж на две години се подлагат на кръвния тест PSA, диагностициращ рак на простатната жлеза. А жените от 50 до 69 години отиват при специалист за мамография на млечните жлези.

За българите над 65 е задължително всяка година да разберат резултатите от пълната кръвна картина, а един път на пет години - холестерола и триглицеридите.

Специална програма, част от рамковия договор, е посветена на наблюдението на бременните. При първото посещение акушер-гинекологът най-напред определя в кой месец е жената и кога е терминът на раждането. Установява се дали пациентката има хронични заболявания, пуши ли, злоупотребява ли с алкохола и има ли вредни навици. Важно е да се уточни и как са протекли предишните бременности, ако е имало такива.

Пак при първата среща с АГ специалиста той назначава изследване на хемоглобина, еритроцитите, левкоцитите и още няколко други кръвни показателя, както и на урината и СУЕ (това е скоростта на утаяване на еритроцитите). Същото се прави в петия и осмия лунарен месец.

Пак по време на първото посещение пациентката се изследва за сифилис, хепатит В, ХИВ вирус, изследва се и влагалищният секрет (за втори път - в деветия лунарен месец), прави се цитонамазка.

Още през първите три месеца след зачеването е предвидено да се определи кръвната група на майката и резус факторът . Ако той е отрицателен и жената е била бременна преди това, то задължително подлежи на проследяване на антителата в кръвта . Това се прави три пъти. Толкова пъти се изследва и плодът с ултразвук.

Сърдечната дейност на плода започва да се контролира от петия лунарен месец (и то ежемесечно), а по два пъти - в деветия и десетия.