От скамейката усещам пулса на играта далеч по-истински, смята резервният страж на канарите

Младият вратар на Ботев Росен Андонов е част от представителния тим на клуба от 2 години. Той бе привлечен от школата на Спартак (Пд) в началото на 2012 г., малко преди да навърши пълнолетие и в първата си година на "Колежа" бе в ролята на трети вратар.

Днес Андонов се разделя с тийнейджърството и отбелязва своята 20-годишнина като първа резерва на един от най-добрите вратари в елита – Адам Стаховяк. Навръх рождения си ден Росен даде и първото си интервю пред клубния сайт.

Ето как се чувства младият пловдивчанин като част от най-старият клуб в България:

- Росен, вече две години си част от представителния тим на Ботев. Какво си спомняш от деня, в който пристигна и как се чувстваш сега?

- В началото се чувствах странно, защото се сблъсках с нови футболисти и треньори, както и с начин на работа на съвсем различно ниво. Беше трудно като всяко начало, но с течение на времето свикнах. Треньорите работят много с мен, а аз се старая да попивам всичко, което ми казват. Надявам се, че се развивам в правилна посока. Ботев е голямо име в българския футбол, един от най-сериозните клубове в страната. Да бъда тук 2 години е огромен шанс и безценен опит за мен.

- След идването на Станимир Стоилов неизменно си част от разширения състав за официалните мачове. Има ли разлика между това да бъдеш трети и втори вратар?

- Разликата е огромна. Да съм втори вратар на Ботев за мен е голяма отговорност. Това означава, че трябва да съм в постоянна готовност да се появя на терена, защото това може да се наложи във всеки един момент. Макар и да не играя, от скамейката усещам пулса на играта далеч по-истински. Няма да забравя тръпката от мачовете в Лига Европа. Беше невероятно преживяване да бъда част от отбора пред толкова много хора и такава наелектризираща атмосфера.

- Чувстваш ли се готов да застанеш на вратата на Ботев?

- Първо искам да кажа, че Ботев има страхотен вратар в лицето на Адам Стаховяк. Той е изключителен професионалист и съм щастлив, че имам шанса да работя всеки ден рамо до рамо с него. Мога само да се уча от това, което показва и от отношението му към тренировките и мачовете. Иначе, всеки един футболист трябва да бъде готов за игра и да използва шанса си, когато го получи. Тренирам усърдно всеки ден и единственото, което мога да кажа в момента е, че когато се наложи да застана на вратата на Ботев, ще дам всичко от себе си да не се усети разлика и отборът да се чувства спокоен с мен.

- В момента в Кипър с се подготвят доста млади момчета. Мислиш ли, че скоро някой от тях може да пробие в първия отбор?

- Според мен школата на Ботев показва, че има перспективни и талантливи футболисти в лицето на Серкан, Владо Айтов и Борис Тютюков. Първите двама все още нямат 18 години, а вече трупат опит в "Б" група. Боби е дори още по-малък, но също показва самочувствие в тренировките. Мисля, че имат шанс да пробият в първия отбор, но ще им трябва време и много сериозна работа, защото в момента конкуренцията в Ботев е доста голяма.

- И накрая - какво си пожелаваш за рождения ден?

- Пожелавам здраве за мен и семейството ми. Ботев да върви напред и в края на сезона да вдигнем Купата на България.