"Крал за един ден" на Верди - за първи път у нас

Режисьор на „Крал за един ден" е Петко Бонев, директор на Държавна опера-Стара Загора, музикалното ръководство е на Стефан Линев, диригент -Здравко Лазаров, хореография - Алида Бонева. Оригиналната сценография е на Борис Стойнов, а атрактивните костюми са проект на Цветанка Петкова-Стойнова, хормайстор-Младен Станев, концертмайстор-Паулина Колева.
Три състава солисти ще се изявят в премиерните дни 23, 24 и 28 януари в постановките на „Крал за един ден". На сцената ще видите както познатите имена от състава на старозагорската опера – Елена Баръмова, Даниела Дякова, Офелия Христова, Русалина Мочукова, Анна Дитри, Деси Стефанова, Иван Кабамитов, Евгений Арабаджиев, Марк Фаулър, Милко Михайлов, Ивайло Йовчев и др, още и младите таланти Димитър Райков, Август Методиев, Костадин Мечков и утвърдени имена като Крум Гълъбов и Диан Георгиев.
...Годината е 1733-та, а мястото - двореца на барон Келбар близо до Брест, Франция. Полският монарх Крал Станислав Лешчински, историческа фигура по време на Войната за престол, загубва трона си след саксонското нашествие в битката при Полтава през 1709 г. През 1733 г. той се връща на власт, но през 1736 г. отново е детрониран и изпратен на заточение във Франция. Действието в операта се развива през 1733 г., когато Станислав се връща в Полша, а оставя френския офицер, кавалера Белфиоре да го представя във Франция . Белфиоре се озовава почетен гост на двойна сватба в дома на Барон Келбар. Мнимият Крал се възползва всячески от новопридобитата си власт, включително приема и ролята на сватовник, обърквайки плановете за уредените бракове. Но пък накрая триумфира истинската любов - между Кавалер Белфиоре и Маркизата на Поджо и между Жулиета от Келбар /дъщеря на Барона/ и Едоардо /племенник на Ла Рока – ковчежник от Бретан/.
Операта е поставена за първи път на 5 септември 1840 г. в Миланската Ла Скала със заглавие „Мнимият Станислав". В началото на юни същата година младата съпруга на Верди заболява от остър енцефалит и умира на 26 години . Две години по-рано, през 1838 година смъртта е отнела малката му дъщеричка Вирджиния, а малко след нея /точно преди премиерата на първата му опера„Оберто"/– и синът Инджинио. Премиерата на „Мнимият Станислав" претърпява неуспех. Верди, сломен от своята голяма лична трагедия и провала на операта, прекъсва договор с импресариото си Франческо Мерели и се заклева да не напише повече нито една нота повече...
Само пет години по-късно /1845 г./, играна във Венеция, операта „Мнимият Станислав" има чудесен прием. Играе се през 1846 г. в Рим и в Неапол. С изключително красива музика, интересни ходове на Любовта, чудесни ансамбли и възможно най-щастливият край – втората опера на младия Верди е един приказен калейдоскоп, в който всички „цветни стъкълца" /героите/ намират своето точно и хармонично място.