“Как може да го извеждат навън този изверг - да вижда хора и да говори! ”, гневи се тъщата на детеубиеца Манчо Панюков

На 4 февруари 2009 г. Манчо закла зверски двете си деца Иво и Еди, на 5 и 8 г., подпали къщата на тъстовете си в с. Осиково, където се бяха събрали съпругата му Биляна, родителите  и техни роднини, пише “24 часа”.

При огромния пожар пострадаха 7 души. Жена му Биляна бе повече от месец в кома и почина от дълбоките изгаряния. Окръжният съд в Благоевград даде доживотен затвор без право на замяна на жестокия убиец. Присъдата бе потвърдена на още две инстанции. Наскоро се разбра, че срещу Манчо има заведено дело от банка за невърнат кредит.  На 21 септември 2007 г. той взел 10 112 лв. с краен срок на погасяване септември 2014 г. Оказало се, че е превел само 4 погасителни вноски и е преустановил плащането през януари 2008 г. Година по-късно, на 12 януари 2009 г. му е изпратена покана да заплати незабавно целия дълг и е предупреден, че ако не го направи, банката ще заведе дело в съда. Сумата, която той дължи, е 9773 лева главница, както и над 2000 лв. просрочена редовна и наказателна лихва по кредита. На убиеца е бил назначен особен представител адвокат. Поискал назначаване на съдебнографологична експертиза. Това дало повод за отлагане на делото и така затворникът няколко пъти си осигурявал разнообразяване на сивото ежедневие с пътуване до Гоце Делчев.

Заключението на експерта било, че подписът положен под договора за кредит, е лично негов. Убиецът не се съгласил със заключението на вещото лице. Твърдял, че взетият му за сравнение подпис бил положен, докато е с белезници на ръцете. Поискал нова експертиза. Графологът обаче е отчел това обстоятелство и е разяснил забелязващите се разлики. Той е ползвал и други автентични документи, подписвани от Манчо, така че опитът на убиеца да шикалкави се провалил.

Магистратите са категорични, че няма как, без да е подписвал договор за кредит, да е плащал първите 4 вноски. С това реално признава, че е получил парите и се е задължил да ги връща.

Въпреки че е наясно, че няма как да обърне решението в своя полза, Манчо обжалвал пред окръжните магистрати в Благоевград. От тях също поискал нова графологична експертиза на подписа си. Те обаче му отказаха категорично и насрочиха делото за разглеждане в края на януари.

По време на заседанията на съда в Гоце Делчев Манчо се явявал в добро настроение, казаха свидетели. Бил напълнял, вероятно заради малкото движение и редовната храна.

“Искам да стане 200 кг и да му окапят месата, да изкара живота си в мъки. Нека Аллах да го съди”, ридае тъщата Фикра. “Не знам за такива 10 хил. лв. Взел ги е, за да ги харчи за жени и банкети и скъпи дрехи. Живот си живееше, като принц го гледахме”, нарежда почернената тъща. Казва, че едва след трагедията започнали да ги търсят хора от Гоце Делчев и банки, за да си искат дадени пари назаем. Така и не разбрали от кого какви пари е взимал.

Докато лежи в затвора, Манчо на няколко пъти пращал заплашителни писма до роднини на жена си. “Загубих миналото си, нямам настояще. Оцелях. Защо? За да накажа виновните”, написал в едно от тях.

“Той явно живее, за да отмъщава. Казвал, че очаква да излезе след десетина години. Ако това стане, ще е озверял и озлобял. Трябва да има смъртна присъда за такива като него. А не сега да говорят за отпадане на доживотния затвор без право на замяна. Това ще поощрява главорезите! Защо тези политици не се поставят на мястото на десетките почернени майки и бащи! Като слушам тези приказки, все едно ми забиват нож в сърцето!”, категорична е Фикра.

Сега заедно с мъжа си Мурат живеят в построената наново къща на мястото на изгорялата. Те делят сградата с роднини на бащата на Манчо. “Преди живеехме спокойно, но след трагедията не се разбираме с тях. Те са на гурбет в Испания, имат много пари и незнам защо не ни оставят на мира. Искаха да преградим и взехме заем от сестра ми, за да го направим. Чакаме парите от тютюна, за да  го върнем”, ядосва се Фикра.

След трагедията преди 5 години няколко от роднините починаха заради преживения стрес.

“Този изверг вкара в гроба дъщеря ми и двете дечица, после “изкопа” гробове на още 4-ма наши роднини. Тези, които оцеляхме, не знаем на кой свят сме! Пия хапчета за кръвно, а то все е 120 на 200. Оня пък си живее спокойно в затвора”, плаче Фикра.
В края на миналата година мъжът  минал на ТЕЛК, но още нямал решение. Пенсията му била около 130 лв.

“Двамата сами с помощта на сестра ми и племенничката гледаме 2 дка. Повече не можем. Завили сме балите в кашони, но ще започнат да мухлясват и съвсем ниска цена ще вземем”, допълва отчаяната жена.