Вместо да реформира сектора за сигурност, правителството иска да създаде нови центрове за трупане на информация с неясна цел

Спомняте ли си как започна сагата около назначаването на Делян Пеевски за шеф на Държавната агенция "Национална сигурност" (ДАНС)? С благородния мотив, че трябва да се сложи ред в контраразузнаването след управлението на ГЕРБ. Един достатъчно добър аргумент след скандалите с незаконното подслушване, за да притъпи усещането за това, което ще се случи. Така набързо бяха прокарани текстовете, които позволиха това назначение, а службата за борба с организираната престъпност беше претопена в ДАНС и сега не работи. 

Нещо подобно се случва сега и със законопроекта за националната сигурност. Работна група, създадена от премиера Пламен Орешарски, го написа за няколко месеца и сега бърза да го прокара без предварително обществено обсъждане. Обяснението отново е тривиално - най-накрая трябва да има едно звено за координация на службите за сигурност, за да започнат те да работят и да не допускат кризи като тази с бежанците. Тази тема е достатъчно болезнена, за да си кажем: Добре, нека да видим какво ще стане, може и да е за добро. Проблемът е, че накрая отново ще сме неприятно изненадани.

Законопроектът предлага всичко друго, но не и реформа в сектора за сигурност. В него няма нищо от това, което очакваме повече от 20 години - как ще изглежда системата за национална сигурност, ролята на отделните власти според действащата конституция, как ще се преструктурират службите и т.н. Точно обратното. 

В него няма и дума къде ще е мястото на разузнаването и Националната служба за охрана (НСО). Вместо това се предлага секторът да се сдобие с още две структури - разузнавателен борд и национален център по сигурност, които ще бъдат част от Съвета по сигурността към правителството. Това ще е поредното раздуване на щатове след вливането на Главна дирекция "Борба с организираната престъпност" (ГДБОП) в ДАНС и създаването на агенцията за подслушване ДАТО. В същото време текстовете дават възможност за превръщане Съвета по сигурността в мегацентър за концентриране на информация от службите, без да е ясно как ще се използва тя и как ще се взимат решения. 

Идеята за създаване на координиращ орган не е нова и за реализацията й има достатъчно аргументи. В момента службите са на различно подчинение и трудно съгласуват дейността си, поради което често се случва няколко звена да правят успоредно разработки и дори да не знаят, че работят по един и същ случай. Или пък да се конкурират. В момента ролята на координиращ орган би трябвало да изпълнява съветът към премиера. Съвсем друг е въпросът защо не го прави и се събира веднъж на няколко месеца. 

Вместо да прецизират работата на съвета, авторите на проекта създават допълнителни структури. Разузнавателният борд ще заседава всеки месец и ще играе ролята на оперативен орган, който ще ръководи службите. В проекта обаче няма и дума как ще функционира бордът и какво ще се случва с информацията, с която разполага. Той ще отговоря за "събирането на информация и противодействието на рисковете и заплахите за националната сигурност". Това е показателно, че ще трябва да се вземат решения и да се привеждат в изпълнение, но незнайно на какво основание. Кой на кого ще се отчита, кой пред кого ще отговаря? Освен това този орган ще навлиза в обсега на управленската самостоятелност на ръководството на дадената служба, което недопустимо й създава предпоставки за цедка на информацията от службите към президента и председателя на Народното събрание. 

Според проекта в състава на борда ще влизат секретарят на съвета, главният секретар на МВР, ръководствата на ДАНС, цивилното и военното разузнаване и Националната служба за охрана. Не е ясно обаче защо като постоянен член на борда не е предвиден председателят на агенцията за подслушване. Той не фигурира и сред постоянните членове на Съвета по сигурност. Шефът на ДАТО ще бъде викан само "при нужда". 

Липсва и председателят на агенция "Митници", въпреки че във всеки доклад на службите контрабандата е сочена сред основните заплахи за страната. От проекта са отпаднали и текстовете, които в законопроекта на ГЕРБ за националната сигурност предвиждаха двама представители на президента да бъдат членове на правителствения Съвет по сигурност. Факт е обаче, че именно по изрично и писмено настояване на администрацията на президента неговите представители в предишния проект бяха включени като членове. Тогава негови представители бяха началникът на кабинета му Цветлин Йовчев и сегашният зам.- министър на вътрешните работи Васил Маринов. 

Не по-малко въпроси възникват около другата нова структура - Националния център по сигурността. От функциите му, които са описани в законопроекта, става ясно, че той ще е нещо като "специална служба". Не е ясно дали ще е дирекция или агенция към Министерския съвет. Центърът ще се грижи за "получаване, обработка, споделяне и разпространение на политическа, икономическа, военна, полицейска и геопространствена информация от открити източници, съюзни системи, разузнавателни сведения и дипломатически канали", както и "непрекъснат мониторинг на средата за сигурност, анализ на информацията и ситуационна картина на обстановката в реално време", "прогнозиране и предприемане на мерки за ранно предупреждение за рискове и заплахи" и т.н. Тоест отново структура, която ще концентрира в себе си хипер голямо количество информация с неясна цел и възможности за изтичането й и създаване на интриги. Не е ясно защо на премиера му е нужно такова звено, след като всички спецслужби са длъжни да му докладват. 

Според вътрешния министър Цветлин Йовчев тази структура ще играе ролята на ситуационен център. "Това е мястото, където при възникване на криза министър-председателят ще може ефективно да управлява кризата с екип, който му е предложен от Съвета по сигурност или който той е избрал", обясни пред БНР МВР шефът. 

Създаването на такава структура е напълно излишно, тъй като и в момента Съветът по сигурността има администрация. От 1998 г. секретариатът е структурно звено в администрацията на МС и се разчита на сравнително малък щатен състав. При нужда се привличат служители от други институции и служби. Разбира се, би било добре секретариатът да има по-голям собствен капацитет, но преди това трябва да е ясно точно какво и как прави. 

В законопроекта прави впечатление почти пълното отсъствие на президента от сектора за сигурност. На практика неговото участие се ограничава до получаване на информация от службите и присъствие на заседанието на Съвета по сигурност, ако желае. От проекта е отпаднала точката, която предвижда правителството да прави предложение до президента за "назначаване на ръководители на държавни органи и институции от системата за защита на националната сигурност". На фона на изказванията на представителите на управляващите, че предвиждат да му вземат НСО, това изглежда напълно логично. 

Могат да се посочат още доста пропуски в проекта. В него липсва частта за управлението при кризи

Единствено се говори за предстоящо изготвяне на бъдещ закон на тази тема, което е странно, защото мястото на тази регламентация е точно тук. В законопроекта е посочено, че регламентира основните обществени отношения, свързани с националната сигурност, но е пропуснато да се изброят кои. Не на последно място в него е записано трето по вид определение на национална сигурност. Предишните две са в законите за класифицирана информация и за ДАНС и всичките са различават, което е абсурдно. 

По всичко личи, че новият законопроект за националната сигурност е доста набързо написан и има за цел единствено да съсредоточи цялата информация от службите на едно място - в правителството. Целта не е реформа на сектора, а връщането им в ерата на Държавна сигурност, когато всичко се решаваше на едно място без отчет и контрол. Явно сме в началото на пореден сезон на битката за службите. Всички останали приказки са за заблуда на публиката.