Годината: Политика, протести и разделени българи

2013-та се оказа гореща откъм политически събития година. Още от януари България започна да се тресе от протести, предизвикани от нереално високите сметки за електричество, които електроразпределителните дружества начислиха на своите абонати. Тези протести скоро прераснаха в политически и доведоха до падането от власт на правителството на ГЕРБ, след като се стигна до сблъсъци в центъра на София между демонстранти и полиция. На 20 февруари пред парламента тогавашният министър-председател Бойко Борисов обяви, че подава оставка.

„ГЕРБ дойде на власт по волята на народа“, заяви тогава Борисов.

„Не мога да гледам окървавен Орлов мост. Всяка капчица кръв е петно за нас“, категоричен бе той. „Държавата има нужда от нов кредит на доверие. Близо 4 години направихме максимума. Следобед депозирам оставка, заяви той. От тук насетне българите да си избират Доган, Станишев, Костов, когото си искат“, подчерта Бойко Борисов пред парламента.

Това донякъде уталожи напрежението в страната, като за служебен премиер с указ на президента бе назначен Марин Райков. Служебният кабинет имаше за задача да подготви България за предсрочните парламентарни избори, които се проведоха на 12 май. Те също не минаха без скандал, след като

в Деня за размисъл – 11 май стана ясно, че в печатница в Костинброд са намерени 350 хиляди бюлетини в повече.

Информацията бе разгласена от изпълнителния директор на ТВ7 Николай Бареков, който направи няколко последователни включвания от Костинброд, в които обяви, че по негова информация прокуратурата е пресякла опит за мащабна манипулация на предстоящия вот от страна на ГЕРБ. След няколко часа последва кратко съобщение на прокуратурата, според което в складове на фирмата на свързания с ГЕРБ собственик са намерени 350 000 бюлетини, "готови за експедиция".

Не се уточняваше обаче къде е трябвало да бъдат превозени изборните книжа, нито коя партия е планирала да се възползва от тях. Нямаше данни и за обвинени лица. Въпреки това, почти всички лидери на партии излязоха открито и в Деня за размисъл обявиха, че ГЕРБ готвят фалшифициране на изборите. Самият Бойко Борисов обяви няколко дни по-късно, че този скандал е попречил на партията му да спечели 4-5 процента повече от гласовете. според Централната избирателна комисия в Деня за размисъл обаче не е имало нарушения и не се е стигнало до политическа агитация.

На изборите на 12 май в парламента влязоха четири партии. Най-много гласове спечели ГЕРБ – 30,7%, следвани от Коалиция за България – 27%, ДПС – 10,4 на сто и Атака – 7,4 на сто от гласовете. При това разпределение на силите мнозина очакваха нови избори, тъй като смятаха ситуацията за патова, след като БСП и ДПС имаха общо 120 мандата, а не се виждаше кой би им осигурил още един глас за мнозинство. Според социолози, основната причина за това е по-слабото представяне на тези избори на ДПС, която е загубила около 200 хиляди гласа в сравнение с изборите през 2009 година. По данни на ЦИК, около една четвърт от тези загубени гласове са отишли за формацията на Касим Дал, което е лишило ДПС от поне още петима депутати – нещо, което би осигурило безоблачно управление на двете партии през следващите четири години.

Тук ключова се оказа позицията на Атака. Въпреки че нееднократно отрече, че ги подкрепя, Волен Сидеров даде така важните гласове в парламента за сформирането на правителството на Пламен Орешарски и именно неговата партия се превърна в гарант на сегашното управление. Самият той ясно съзнава това, като при дебатите за първия вот на недоверие директно заяви, че без Атака няма демокрация в България и предупреди управляващите да го пазят като „стайно цвете“, както самият той се изрази.

Според мнозина анализатори, Сидеров е единственият печаливш на тези избори, тъй като си осигури ролята на балансьор и държи така да се каже „златна акция“ в джоба си.

Привържениците на тази теза вероятно са прави – Атака не носи реална управленска отговорност, като същевременно се оказва най-важният фактор в парламента. Въпреки това, при по-внимателен анализ на ситуацията се вижда, че партията на Сидеров едва ли ще постигне подобен успех на следващи избори. Мнозина от досегашните привърженици на Атака никога няма да простят подкрепата му за правителство на БСП и ДПС. Именно двете партии бяха гръбнакът на Тройната коалиция през 2005 година, които Сидеров подлагаше тогава на унищожителна критика.

Така, въпреки че не успяха да спечелят изборите, на 29 май социалистите съставиха правителство, начело на което застана бившият финансов министър от Тройната коалиция Пламен Орешарски. Вместо обаче да започне с реалната работа и да оправдае поне в минимална степен очакванията на хората за промяна, това правителство след само две седмици живот направи фатална грешка. На 14 юни премиерът предложи за директор на ДАНС може би най-спорната фигура в българския обществено-политически живот – Делян Пеевски. Този ход отприщи истинска лавина от недеволство и протести, които не спряха през цялото лято на 2013 година. И, въпреки че номинацията на Пеевски бе оттеглена, а от БСП дори обявиха, че са сбъркали, въпросът

„кой предложи Пеевски“

и протестите срещу меко казано странното решение не спряха. 

В най-дълго продължилите протести в България се включиха и студентите. На 23, 24 и 25 октомври "Ранобудните студенти", както те се нарекоха, окупираха 272-а аудитория в Софийския университет, а от 25 октомври вечерта блокираха цялата сграда на Ректората на висшето училище с искане на оставка на правителството и за предсрочни избори. Акцията им бе форма на протест срещу председателя на Конституционния съд проф. Димитър Токушев и решението на институцията Делян Пеевски да бъде възстановен като народен представител.

"Ранобудните" бяха подкрепена от техни колеги в Нов български университет, НБУ, Великотърновския университет, НАТФИЗ. Десетки преподаватели също подкрепиха студентите. Стотици хора излязоха по улиците на демонстрации с плакати „Студенти, с вас сме". Подобна окупация имаше и в Пловдивския университет „Писий Хилендарски“, където се стигна до блокиране на Пета аудитория.

И въпреки че безпрецедентните за България 6-месечни протести не стихват, те са значително по-малобройни и шансът им за успех в настоящия момент изглежда илюзорен. Като причина за това може да се отбележи както абсолютната незаинтересованост към исканията им от страна на премиера и министрите, така и липсата на ясна политическа алтернатива на сегашното управление. Докато през 1997 година имаше ясна цел и масите искаха смяна на властта на една политическа партия с друга, то сега дори правителството да подаде оставка, няма ясна алтернатива на утвърдените партии. Още при февруарските протести се заговори за сформирането на партия на недоволните, на нов политически субект, съставен от хора неучаствали в процесите досега. Близо година по-късно няма дори наченки на осъществяването на тази идея и при провеждането на едни избори в близките месеци, протестиращите и през февруари, и сега, вероятно ще останат отново непредставени в парламента.

Протестите доведоха и до още нещо ново – премиерът да влиза и излиза през задните входове на сградите, които посещава.

И въпреки че Орешарски нееднократно заяви, че това не го притеснява, у мнозина буди недоумение въпросът как е възможно един премиер да върши нормално задълженията си при положение, че му се налага да влиза през задните входове на сградите, обграден от плътен кордон полицаи. Сам по себе си този факт ясно показва тежката политическа криза, в която изпадна България през 2013 година. Колкото и да отричат това управляващите, обществото е силно разделено и пътят към единство изглужда невъзможен.

И тук е мястото да се спомене и ролята на президента. Той зае категорично страната на протестиращите, като се обяви за нови избори и открито свали доверието си от кабинета. Това предизвика острата реакция на привържениците на Орешарски, които дори поискаха Плевнелиев да се оттегли.

Най-острото противопоставяне между премиер и президент възникна при решението на правителството да изтегли 1 милиард лева заем.

Тогава Плевнелиев наложи вето, като така стана едва втория президент, блокирал актуализация на бюджета. В крайна сметка заемът беше изтеглен, след като управляващите събраха достатъчно гласове в парламента, за да преодолеят ветото, но спорът по актуализацията ясно показа разрива по оста държавен глава – министър-председател.

Каквото и да се случи оттук нататък,

разделението в българското общество е налице и трудно ще бъде преодоляно.

А това единствено ще задълбочи настоящата криза. Още преди изборите мнозина предричаха, че нови избори след това е най-лошият вариант за страната ни. Съдейки по сегашната ситуация на пълно недоверие в институциите, неспирни протести и противопоставяне, изборите може би вече не изглеждат толкова лош вариант. Те ще помогнат да се освободи донякъде напрежението в обществото и да се избегне радикализиране на протеста. Защото зимата е вече тук и не е изключено едни високи сметки за електроенергия например, да взривят социалния мир в страната, както се случи в началото на годината.